Подземен свят IX глава

by - юли 04, 2014

Глава девета 
Спрях пред бара на Магнус. Както винаги имаше много мотори и коли, а отвътре се чуваше силна музика. Помогнах на Клеъри да слезе от мотора и се отправихме към задната врата, която водеше близо до стаята на Алек. Клеъри вървеше зад мен без да казва нищо, но усещах любопитният и поглед да оглежда наоколо. Минахме през тъмния коридор, който отделяше бара от помещенията за персонала. Клеъри ме хвана за ръката, при което останах малко изненадан и за малко не се блъснах в дървената врата на Алек.  Влязох направо, без да почукам и за моя радост, той бе сам. Алек лежеше на леглото в края на стаята  и четеше книга, която приличаше на старо копие на „Гордост и предрасъдъци” . Косата му беше влажна, а по синята му тениска с надпис „не си играй с мен” имаше капки вода. Ъглите на устните ми се извиха на горе и ако не се намирах в кризисна ситуация, нямаше да мога да потисна смеха, който напираше в мен. За сметка на това, бях благодарен, че не заварих Магнус в стаята, защото със сигурност надписа на тениската нямаше да верен. Клеъри продължаваше да оглежда и да попива всеки детайл от заобикалящата ни обстановка, но когато очите и стрелнаха надписа на тениската на Алек, ръката и се разтресе в моята. Погледнах към ръцете ни, а след това към Клеъри и видях, че се смее.
-         Не виждам, какво смешно има в това човек да е легнал и да чете. – сопна се Алек и остави книгата на нощното шкафче.
-         Нямаме нищо против тениската ти. – каза в отговор Клеъри, при който аз не издържах и започнах да се смея. Алек пусна първо единия, а след това и другия си крак до леглото и седна.
-         Ти коя си ? И какво правите в стаята ми ? – явно го бяхме хванали в лошо настроение, от друга страна Алек винаги създаваше впечатление, че е в лошо настроение.
-         Дойдохме да се видим с Магнус, но по тениската ти съдя, че не е под леглото ти. – Алек извъртя очи и бе готов да каже нещо язвително в отговор, когато врата в срещуположния ъгъл се отвори и в стаята влезе пара.
-         Какво става, захарче ? На мен ли говориш ? – Клеъри ме погледна учудено и развеселено, а Алек започна да мести погледа си от нас към врата и обратно.
-         Магнус, недей да ..- но беше късно. Г-н Бейн се появи пред нас, с увита кърпа около кръста и зелени чехли, от които стърчаха антенки. Той бършеше косата си, но когато ни видя, кърпата му се изплъзна от ръцете  и мократа му черна коса се разпиля около лицето му.
-         Какво си мислиш, че правиш тук ?
-         Мислех, че искаш да работя за теб ? – придадох си невинно изражение и се правех, че не разбирам въпроса, при което Магнус се ядоса толкова много, че не бях сигурен дали парата все още излиза от банята или от ушите му.
-         Извинете, че нахълтахме така, но трябва да поговорим с вас. Спешно е. – Клеъри се намеси в разговора, като през това време ме стискаше здраво за ръката. Долкото я познавах, не го правеше от страх, а от притеснение, че ще кажа отново нещо, което ще раздразни Магнус и няма да стигнем до никъде.
-         Но мисля, че Джейс не се разкайва за нахлуването си. – Алек се беше изправил и се приближи до Магнус.
-         Нито ние, нито вие искате да протакаме разговора, така че нека не спорим за това, дали се разкайвам за влизането в стаята на Алек. Не е като да не съм Ви хващал и преди.
-         Джейс. – Клеъри ме дръпна за ръката.
-         Не мисля, че ме интересува, какво имаш да ми кажеш.
-         Е, аз пък не мисля, че ти се стой по хавлия, камо ли да се преоблечеш пред нас, така че ще се наложи да ни изслушаш, защото не мисля да излизам от тази стая. – Алек погледна към приятеля си.
-         Добре тогава, нека разберем, какво толкова имаш да ми кажеш.
До вратата на банята имаше два фотьойла , на които се настаниха  Магнус и Алек, докато ние с Клеъри предпочетохме да останем прави до врата, в случай ,че някой се опита да влезе ...или излезе.  В продължение на няколко минути стояхме и се гледахме и никой не поемаше инициативата да каже нещо. Ние, защото въпроса бе доста труден за поднасяне, а те, защото се редуваха да ни гледат ядосано и нацупено.
-         Себастиан Моргенстърн ни преследва. – Клеъри го каза на един дъх, след като обстановката бе започнала да става неловка. Но дори проблема да беше изказан, напрежението във въздуха стана още по-осезаемо.
-         Какво ? – възкликна Алек.
-         Аз какво бих могъл да сторя ? – отвърна грубо Магнус.
-         Искаме да те помолим за временен подслон. – казах аз.
-         И защита. – допълни Клеъри.
-         Защо Ви преследва Себастиан Моргенстърн ? – поинтересува се Алек.
-         Защото съм му сестра, а той има мания да контролира всичко. – въпреки, че се опита да го каже нехайно, в гласът и се прокрадна достатъчно жлъч, че да накара Алек да не попита нищо повече.
-         Защо просто не я дадеш на Себастиан ? – въпроса на Мангус бе като плесница за мен. Беше съвсем нормално да си го помисля, да върна Клеъри на брат и при положение, че не я познавам добре, но самата мисъл да го направя бе ужасяваща.
-         Ти били дал Алек на някой с такава репутация, дори да е от семейството му ? – Клеъри ме погледна с огромните си очи. Момент преди да сведе поглед, видях, че тя блестят, но не можах да разбера, дали това наистина бяха сълзи. Дали бях успял да я разчувствам с този глупав въпрос. Ако родителите и бяха, като брат и , разбирах защо такова нормално изказване я е разчуствало.
-         Може да останете няколко дни при мен, но ако не намерите начин да се справите със Себастиан, не мислете, че цял живот ще ви бъда детегледачка. – Магнус се изправи и мина покрай нас.
-         Благодаря! – каза тихо Клеъри, а след ме прегърна и ми прошепна  – Благодаря и на теб, че направи всичко това за мен. 

You May Also Like

0 коментара