Публикации

Показват се публикации от 2015

Пурпурният връх

Изображение
Пурпурният връхМладата и талантлива Едит Къшинг бива зашеметена от очарователния джентълмен Томас Шарп. Но и двамата крият своите тайни. Когато е била малка, Едит е видяла духа на починалата си майка, който я е предупредил да се пази от "пурпурният връх". Малкото момиче не е обърнало такова внимание на предупреждението, но в нощта, когато се запознава с английският аристократ Томас, тя отново бива посетена от мъртвата си майка. Всичко върви добре между двамата млади, докато Едит не се запознава със сестрата на нейния любим - Люсил. Тя е безскрупулна и изглежда прекалено обсебена от брат си. Бащата на Едит, индустриалец, който иска най-доброто за дъщеря си, открива нещо тъмно в историята на семейство Шарп и се опитва да предпаи дъщеря си, но неочаквано умира, при неясни обстоятелства. Мъката по загубата на баща си и очарованието на Томас, карат Едит да сключи брак с него и да се премести да живее с него и сестра му. Но точно тогава започват да се случват странни неща и младот…

Посланията на розата

Ад и Рай Днес получих  точно три рози- хартиени.Бяха оставени плахо пред входната врата, с риск  да бъдат отнесени от вятъра. А, може би точно така се бяха озовали тук.   Огледах се наоколо. Улицата беше пуста, не минаваха дори коли, само пожълтелите есенни листа танцуваха своя приказен танц във въздуха. Наведох се, за да взема хартиеното букетче лежащо на земята, но щом го погледнах от близо, забелязах ситно изписаните думи върху венчелистчетата на книжните цветя. Бързо затворих вратата след себе си и побързах да седна на дивана срещу камината, където на спокойствие можех да прочета посланията оставени върху всяка една от розите.  Внимателно разгънах ,листче по листче,  розата , а пред мен остана само един бял лист и думите изписани върху него. Едно писмо, оставено за мен или случайно попаднало. Нечия тайна, в моите ръце.   В горния десен ъгъл на листа беше записана днешната дата – 13.11.2015. Стори ми се странно, но продължих да чета. „Животът си продължава, както до сега.  Един миг –мъ…

Лабиринти или колко е сложно да обичаш

Изображение
Тя просто искаше да сподели и да бъде разбрана. Но нито знаеше, как да го направи, нито имаше кой да я чуе. Беше разочароващо. Беше начин на живот. Затворена в малката стая, вперила огромните си тъмни очи в книгата и леко полюшваща главата си в ритъма на музиката, излизаща през слушалките - това беше тя. На пръв поглед , нищо особено , но и нищо лошо. Добра за обичане и лесна за разбиране .Но това беше проблема, никой не се задълбочаваше , нуждаеше се само от един поглед по-навътре в уютния и болезнен лабиринт, в който се беше затворила и цялата и душа щеше да се разкрие. Но за жалост, никой не обича лабиринтите. Прекалено сложни са.

https://www.youtube.com/watch?v=jEsecL5AbRA

Клуб "Закуска" / The Breakfast Club

Изображение
Клуб „Закуска”
Клуб „Закуска” е филм, дело на режисьора Джон Хюс, заснет през далечната 1985 година. Въпреки това, лентата показва гледни точки, които са актуални и в днешно време. Сюжетът се върти около петима тинейджъри, принудени да изтърпят осем часово наказание, затворени заедно, в училищна библиотека.  Това време, провинените младежи прекарват не само в приятни разговори и дълбокомислени диалози относно живота, но и в спорове и дори заплахи. Въпреки това, 97-минутния филм, ще ви върне отново във времето, когато сте били в гимназията и сами сте се сблъсквали с проблемите, с които се сблъскват и главните герои.
Осъзнато или не, всеки човек получава някакви етикети в различните среди , в които попада. Хубави, лоши, подходящи или не, всеки  се сблъсква с това, заради това и различните позиции в живота са основната идея във филма- да покажат, че макар и  в различни положения, хората имат общо помежду си и е нужно малко човечност, за да го открият.  Ще си позволя да цитирам финала на ф…

Целите

Замислих се за бъдещето. Навярно всеки от нас го прави. Колко пъти през живота си сте се питали, "а, сега накъде ? " ? За жалост на всяко следващо поколение му се налага все по-често да разсъждава върху подобни въпроси. Но ако трябва да се вземе решение, окончателно и веднъж завинаги, какво би било то?
  I) Помислете "какво искате от живота" 
    Но нека това не са пари, щастие, много късмет или всичко това на куп, примерно да спечелите от тотото. Задайте си въпроса, какво искате да постигнете, а не отговаряйте на въпроса, какви облаги би ви донесло това начинание, защото това е най-честата заблуда, в която изпадат хората. Вярно е, че във времето , в което живеем всяко от по-горе изброените неща е от изключителна важност. Нито парите, нито щастието, нито образованието, нито дори късмета са за пренебрегване, но за да получите всяко едно от тях, трябва да се насочите към нещо, в което сте добри и което ви доставя удоволствие. Но не трябва да забравяте това, че зад вси…

Подземен свят X глава

Глава десета
Оказа се, че Магнус има доста имоти, което не беше странно. Той накара Алек да ни заведе до офиса му, докато се облече в подходящо облекло.  След десетина минути в неудобно мълчание, г-н Бейн влезе в офиса си, облечен в кариран костюм на светли и тъмни лилави райета. Беше заменил пухкавите чехлички с извънземни и сега беше обут в лачени черни обувки заострени отпред. Явно бяха нови, тъй като скърцаха през целият път, докато стигне до бюрото си. Но в този момент никой не констатира това, всички мислеха само за едно  - Себастиан Моргенстърн, престъпен бос с лоша репутация и още по-лошо държание, но едното следваше от другото така или иначе. И аз не се славех с особено добро държание и характер, но защо не се бях издигнал толкова нависоко в подземния свят, бях само една пионка, която се приближи прекалено много до царя.  А най-лошото е, че до мен е царицата, а не знам как да я опазя. Може ли една пешка да се изправи срещу всички ? Може ли една пешка да победи ? Бях длъжен да …

Среднощни размисли

Затваряш очи. Виждаш тъмнината. Нее, грешиш както винаги, това не е тъмнина, това е съвсем нов път. Никога не си предполагал, но той е там. Чака те, но ти никога няма да го видиш, защото си прекалено уплашен. Защо ? Страх те е от това, което може да се  намира там. Толкова си ... Няма значение.  Никой няма да намери друго освен мрак. Не се опитвай да влезеш в него сега, той просто ще те погълне. А, може би това си заслужавал от самото начало, защо ли ти говоря, така или иначе никой не слуша. Празни думи върху листа, които никой не чете. Толкова е тъжно, чак ми става смешно. Всеки иска толкова много, но никога не поглежда себе си. Колко много не знаете, че съществува във вас самите.  Не, не всичко е какъв е цвета на очите ви или дали сте с хубава фигура. Обвивка. Като шоколада, на кого му пука за опаковката му, като накрая я изхвърляте. Вътре е важното.  Сега аз затварям очи, защото не мога да го понеса. Зарежете науката, която ви казва, че тялото ви може да понесе налягането, понякога…