неделя, 20 април 2014 г.

"Хартиени градове" -Джон Грийн

"Хартиени градове" -Джон Грийн
Мистериите от край време вълнуват хората и разбуждат тяхната фантазия. Всеки от нас е гледал поне един филм за детективи или е чел подобна книга. Защо ? Хората обичат да търсят. В тяхната същност е това чувство на незавършеност и желание за намиране. При някои, то е потулено, заради много други грижи или по-големи интереси. Но колкото и да не вярвате, във всеки от нас се крие един пътешественик, който прекарва целия си живот в търсене на щастието си. 
В книгата на Джон Грийн -"Хартиени градове", се разказва за съвсем обикновено момче (както във всяка книга). Но неговия живот се преобръща на 180 градуса, когато детинската му любов изчезва мистериозно. И ето тук, моята теория, че всеки от нас малко или много е детектив, се доказва. Обикновеното момче, което не обича да поема рискове и стой винаги в сянка, тръгва на най-голямото пътешествие в живота си. А именно, за да намери любовта си. 
За мен тази книга бе уникално преживяване, защото винаги съм харесвала загадките. Във всяка страница, аз намирах по една и въображението ми работеше на пълни обороти, за да измисли решението и. Дори някъде предположенията ми да не бяха правилни, аз четях с желание. Света, в който ме пренесе писателя изглеждаше толкова нормален, толкова човешки, а изведнъж без да има намеси на свръхестествени неща или някакви магии, които са характерни за фентази жанра, сюжета се променя  и ставаш свидетел, че когато има хора, които са различни и осъзнават своята вътрешна сила, могат да променят не само собствения си живот, но и живота на околните. 
Препоръчвам тази книга на всички, които не харесват фантастиката и измислените истории, но все пак искат да се потопят в някакъв свят, който е различен от техния. Тази книга е за хората, които искат да повярват, че живота им може да се промени, когато най-малко очакват. 
Ето малко цитати, с които се надявам да привлека вниманието Ви.
"Ще отидеш в хартиените градове и никога няма да се върнеш."

"Ние виждаме през пукнатините си, и виждаме другия човек през неговите пукнатини. Кога за първи път се видяхме ? Кога ти видя мен и аз видях теб ? Не и преди ти да видиш през моите пукнатини, не и преди аз да видя през твоите. Преди това виждахме само представите си един за друг. Все едно съм гледал към щората ти, но никога не съм надничал зад нея. Но веднъж щом корабът се пропука, тогава в него влиза светлина. През пукнатината може и да излезе светлина."

"Светлината излиза от нас, но и в същото време ни наводнява."


Архив на блога