петък, 2 май 2014 г.

Подземен свят (фен фикшън) IV част

По пътя не успяхме да си говорим много, заради шума от мотора, но пък и нямахме желание да го правим. Единствените думи, които си разменихме бяха, когато Алек трябваше да ми каже посоката, по която да поема. Тези моменти бяха и едни от най-неудобните. Алек се надигаше леко и ми казваше пътя на ухото, а ръцете му ме хващаха още по-здраво, за да не се изпусне. Личеше си, че и двамата се притесняваме от това, защото отново седнеше на седалката, ръцете на Алекс леко трепереха и осъзнавах, че човек, като него не трепери от страх или студ, имаше нещо друго.
След няколко минути каране из запустелите улици на града, завихме по един доста богаташки квартал, в който всички къщи бяха, като излезли от шоу по MTV. „Ако живееш в такъв квартал и имаш една от тези скъпарски  къщи, за какво ти е да взимаш пари на заем.”- това беше мисълта ми преди да сляза от мотора и да го скрия под сянката на едно дърво. Вярно, че беше нощ, но уличното осветление и прожекторите от оградите на къщите осветяваха мястото, както лампичките осветяват коледната елха.

Докато Алек оглеждаше входната врата, аз намерих място на оградата, от където ще можем да прескочим в огромния двор на къщата. Така и стана, прескочих и извиках Алек, а той ме последва, след това отидохме до една остъклена врата и с малко незаконни методи, успяхме да я отворим. Вътре къщата беше неописуема- мебели от масивно черно дърво, кожени мебели и килими, за които не искам да знам, от колко животни са били направени. С Алек обаче нямах време да се порадвам на лукса, в който се намирах. Набързо претършувахме къщата и взехме всички пари и скъпоценности, които намерихме. След по-малко от четиридесет минути бяхме отново на път към клуба. 
Когато паркирах мотора пред бара на Бейн, Алек взе чантата с парите и влезе в клуба. Раздразнение пропълзя по гърба ми, защото бях направил толкова много, а сега просто ме заряза и ще даде сам парите на Магнус.
Влязох в клуба и седнах на бара. В такива моменти се радвах, че Себастиан ми беше направил фалшива лична карта. Поръчах си питие и се заех да мисля, как да се отърва от тази работа. Не мина много време и алкохола почна да действа, а после съвсем нормално засили и гнева ми, затова се изправих и тръгнах към кабинета на Бейн.
Влязох без да почукам и това, което заварих ме хвана неподготвен. На канапето бяха легнали Магнус и Алек ,а всички шантави възглавнички бяха разпилени по пода. Започнах да се смея.
-         Сега разбирам, защо се изтърси от мотора преди малко. – Алек се изправи, а Бейн застана зад него.
-         Не знаеш ли, че преди да влезеш някъде, трябва да почукаш ?- Магнус бе ядосан и това прикриваше неудобството му.
-         Ако знаех, че ще Ви заваря така, нямаше дори да се приближа до кабинета.
-         Нали няма да кажеш на никого ?- за разлика от Бейн, Алек бе зачервен и съписан.
-         Не се тревожете мой сладки приятели, вашата тайна е и моя. – със сигурно вече имах коз в ръкава и можех да се отърва от работата на мига, но странно защо исках да остана. 

Архив на блога