Джейн Еър - Шарлот Бронте (ревю)

by - юли 08, 2016

"Джейн Еър"
Шарлот Бронте 



  "Джейн Еър" е първият издаден роман на британската писателка Шарлот Бронте. Книгата проследява живота на сирачето Джейн Еър и всички препятствия пред които тя се изправя, докато не намери своето място в света. Нейната борбеност, естествена интелигентност и силен дух, както и различните хора, с които общува, правят животът ѝ едно незабравимо приключение, което ще трогне читателя, но и ще го подтикне да усмисли собствените си позиции в живота.


  Текстът по-долу разкрива части от сюжета на произведението!

 Книгата започва с детството на Джейн Еър и всичките мъчения през които тя минава в дома на вуйната си- мисис Рийд. Там Джейн е подложена на малтретиране от страна на сина на мисис Рийд, но и на психически тормоз от всички други обитатели на имението. След една по-тежка свада, Джейн показва буйният си нрав и това дава началото на новия ѝ живот. Скоро , Джейн Еър е изпратена да учи в пансиона за сирачета "Лоуд", който се превръща в нейн дом за цели осем години. Но в него Джейн изживява не само лоши моменти. В него за пръв път, тя открива приятели и хора със същия буден дух, като нейния собствен. Тук е мястото да спомена, че за крехката десетгодишна възраст, Джейн Еър притежава изключителни качества, които правят впечатлание на всички около нея и точно заради това, тя си навлича хорското неодобрение.
  В пансион "Лоуд", Джейн се сприятелява с момиче на име Хелин Бърнз. Те двете си допадат веднага, защото имат еднаква страст към книгите, любознателни са и Хелин, също като Джейн е свикнала хората да я нападат, заради това, че е различна.

  "Джейн Еър" е роман за различните; за тези, които трябва да минат през дълъг и труден път, за да открият себеподобни и да намерят мястото си в живота. Началото на книгата разкрива систематичното подтискане на духа на младите и широко скроените хора, които биват възпитавани в духа на едно остаряло общество и са наказвани заради будното си мислене.
"Ти си добра с онези, които са добри с теб. А според мен така и трябва да бъде. Ако хората са винаги кротки и се покоряват на жестоките и несправедливите, лошите винаги ще вършат каквото си искат..." - Джейн Еър

  За жалост, силното приятелство между Хелин и Джейн е краткотрайно, защото гладът и студът, на които са подложени децата в пансион "Лоуд", водят до епидемия от тифус, а самата Хелин ,дори се разболява от туберколоза, а по-късно умира. Сцената между двете деца, които се изправят заедно пред Смъртта е чувствена и изтъква невинността на децата и на техните добри сърца.
 След тази случка, животът на Джейн Еър не е описан подробно, но става ясно, че тя бързо напредва в обучението си и дори след като завършва остава да работи, като учителка две години в "Лоуд", но заради заминаването на втория по важност за нея човек, тя не намира смисъл да се задържа повече в пансиона. Именно заради напускането на мис Темпъл, която от самото пристигане на Джейн се държи топло и грижновно с нея, момичето решава, че трябва да изследва нови места и да преустанови живота си.
 Този период от живота на Джейн Еър ми е любим, тъй като характерът ѝ е показан в най-добра светлина, нейните мисли и чувства варират в най-различни форми и момичето, което няма никакъв опит в живота, но за това пък духът ѝ е готов да се изправи пред всичко, се сблъскват с особата на мистър Рочестър и между тях се заформя атмосфера, която оставя без дъх читателя.
 През цялото време, докато четях романа, в мен имаше някакво усещане за свръхестествена намеса. Първо тя се появи, когато малката Джейн беше заплашена от вуйна си, че ще стой заключена с призрака на починалия си вуйчо. Но след това усещането  се появи,чак когато Джейн се запозна с мистър Рочестър (дори той самият изтъква, че тя е била като фея; като магьосница, която го е омагьосала още в самото начало). Срещата им се случва на магия, а сходството между тях проличава още преди да са си казали и дума. След като Джейн пристига в имението му -"Торнфийлд", тя чак тогава осъзнава, че срещата ѝ със загадачния господин е бил всъщност нейният нов господар. Искрата между двамата припламва още в онзи момент, но страница след страница, читателя се убеждава все повече в съвместимостта на двамата герои. Джейн е буйна и дръзка, но мистър Рочестър не ѝ отстъпва и дори тези нейни качества, които според останалите са неправилни, го карат да се влюбва все повече в нея.
Схващането на привилегирования пол, че призванието на жените е да правят пудинги и да плетат чорапи, да свирят на пиано и да бродират чантички, е ограничено схващане. Глупаво е да осъждаме жената или да се смеем, ако тя иска да извърши нещо по-значително или да научи нещо повече от онова, което традицията е отредила на нейния пол.
  Мистър Рочестър е от онези хора, който наричат "айсберг" - никога не знаеш какво ще откриеш под повърхността.Той е инатлив, борбен, свикнал всичко да се случва, както той иска и може би точно това го кара да се влюби в Джейн. Двамата са вироглави, но умеят да склонят характера на другия. Бях изумена от това, какъв добър актьор е Едуард Рочестър и как успя да държи любовта си скрита от Джейн, макар по-късно да става ясно, че всички други са забелязали колко лудо влюбен е той в нея. До последно, Джейн потиска любовта си и мисли, че тя е невъзможна, но мистър Рочестър е изненадна с предложението си за брак. Тя е измамена от представата, че той иска да се ожени за красивата и богата мис Инграм, но това е само поредната заблуда от страна на дръзкия Едуард Рочестър, защото от самото запознанство с Джейн, неговото сърце е подвластно само и единствено на нея.
— Аз не съм птичка и никакви мрежи не могат да ме задържат; аз съм свободно човешко същество с независима воля, която сега изисква да ви напусна
  За жалост, това не е единствената пречка пред двамата влюбени, защото скоро в деня на сватбата, Джейн открива че нейният любим вече е женен и то за една луда, която е живяла с тях през цялото време. Това е вторият фантастичен мотив в романа, тъй като между сцените с мистър Рочестър и Джейн, има моменти на изненадващи събития и необясними неща, които държат вниманието на читателя нащрек. Като в деня на сватбата на Рочестър и Джейн става ясно, че всички тези случки са били дело на съпругата му, която е психично болна. Това слага своеобразен край в отношенията между двамата влюбени въпреки че чувствата им са по-силни от всякога.
  В животът на Джейн следват тъмни времена, през които тя сама си проправя път в живота и за пореден път доказва своята сила. Младото момиче изтърпява дни в лишения, без да има и къшей хляб, който да сложи в устата си или подслон под който да легне. Точно на прага на силите си, когато тя самата е убедена, че смъртта ще я застигне, тя бива приютена от Сейнт Джон и неговите сестри. Те и дават подслон ,храна, морална подкрепа, та дори и намират работа. Сестрите на младият пастор - Даяна и Мери са мили и любознателни, като Джейн и тя бързо се сприятелява с тях. Сейнт Джон от друга страна, е изцяло отдаден на работата си, затова е определен от Джейн, като " суров и студен". Съдбата се усмихва за втори път на Джейн, като и предоставя цялото богатство на починалият ѝ чичо, но в този момент тя отново се проявява като добра и състрадателна , защото поделя богатството между себе си, Сейнт Джон и неговите сестри, които се оказват нейни братовчеди. В един момент, Джейн няма  нищо, а в следващия се оказва заможна и със семейство.
  Но съдбата и е подготвила едно последно предизвикателство - Сейнт Джон иска да се ожени за Джейн и да я отведе в Индия, където двамата да се отдадат на мисионерска мисия. В скръбта си по мистър Рочестър, Джейн е склонна да приеме това предложение, но бракът, в който трябва да встъпи със Сейнт Джон я принуждава да влезе в кавга с него, като в тази разпра, тя наранява достойнството на свещеника. Всичко това кара Джейн да мисли все повече за мистър Рочестър, докато накрая тя не се поддава на любовта си и не заминава отново за "Торнфийлд", за да го открие. Там тя научава ужасната новина, че имението е изгоряло, а Едуард Рочестър  е загубил зрението си и едната си ръка и сега живее, като отшелник в едно от другите си имения. Джейн не се поколебава нито за миг и още същата вечер отива при любимия си. В този момент любовта възтържествува и освен щастливият край, който следва, се разкрива и последното и най-фантастично нещо в разказа- когато Джейн е заедно със Сейнт Джон и той я убеждава, тя да замине с него, Джейн чува някой да вика името ѝ,тя отвръща, но така и неразбира, откъде е дошъл гласът, но след като се събира отново с мистър Рочестър, той и разкрива, че в същия онзи момент, той е мислил за нея и е крещял името ѝ.
 
  Няма по-хубав завършек от този да откриеш, че за истинските чувства, няма граници. Животът на Джейн Еър и любовта ѝ към мистър Рочестър ще останат завинаги в сърцето ми, както на милиони други читатели, като мен, защото всеки знае, че светът може да е неприятно място, но щом откриеш подходящият човек, в тъмнината ще започнеш да виждаш и малко светлина. Както накрая се случва със самия Едуард Рочестър и той възвръща част от зрението си и успява да види първородния си син.Все пак няма да е идеален краят, ако всеки не получи това, което заслужава.
****

За пореден път се убеждавам в добрите истории, които са писали някогашните писатели. Мъдростта, която можеш да почерпиш от класическите романи може да се сравни единствено, ако преживееш написаното. Няма да сбъркате, ако прочетета романа, защото е четиво, което си струва всяка страница и той ще ви представи един по-дълбок поглед върху човешките емоции и силните характери, които са имали хората живели през XIX век.







You May Also Like

0 коментара