Подземен свят VIII глава

by - юни 30, 2014

Глава 8

Вцепених се. Ставаше нещо, за което нямах никаква представа, а аз много мразя да не знам, какво се случва. Клеъри и Себастиан се познаваха отнякъде и още по-странното бе, че той я наричаше своя сестра. Погледнах няколко пъти към Клеъри, а после към Себастиан и в ума ми бавно започнаха да се изясняват някои неща. В нощта, когато срещнах Клеъри, тя се криеше от нещо, а ако бе сестра на Себастиан разбирах защо го правеше. И аз нямаше да съм много щастлив, ако някой от семейството ми е престъпен бос.
-         Виждаш ли, че колкото и да се опитваш винаги ще бъдеш в този свят. Ти си част от подземния свят. Дори приятеля ти е част от нас. Обзалагам се, че когато сте се запознали не си знаела, че той работи за мен. – Себастиан показа ехидната си усмивка, а Клеъри беше пребледняла и ме гледаше с ококорени очи.
От честите проблеми, в които се забърквах съм научил само едно, когато положението е нажежено, гледай първо да се измъкнеш, а после търси отговори на въпросите си.
Наведох се и извадих ножа, който криех в обувката си. Докато бодигардовете на Себастиан се усетятят, аз бях прекосил стаята и бях наутрализирал мъжете, които стояха до вратата зад Клеъри. Себастиан ме гледаше така сякаш му бях изял тортата и това ме направи още по-уверен.

-         С Клеъри ще излезем, а ти няма да пратиш бодигардовете си след нас.
-         И защо да го правя ?
-         Защото иначе ще я убия. – хванах Клеъри за рамото с едната ръка, а с другата приближих ножа си към врата и. Тя остана неподвижна, но усещах пулса и, който се усилваше все повече. Себастиан ни наблюдаваше с неприкрита насмешка.
-         Мислиш ли, че ти вярвам. Щом си я довел с теб, значи държиш на нея и не би я убил.
-         Искаш ли да пробваме ? – съвсем леко прокарах ножа по голата кожа на Клеъри и алена струйка кръв се спусна по шията и. Това накара Себастиан да загуби увереността си и да направи жест на хората си да ни пуснат. Дръпнах Клеъри и двамата излязохме от сградата.
-         Ти ме поряза. – тя не ме гледаше уплашено, а по-скоро любопитно.
-         Извинявай за това, но трябваше да се измъкнем по някакъв начин.  – тя ми кимна и се качи на мотора ми. Приближих се до нея, но не се качих, а я хванах за ръката и тя бе принудена да ме погледне в очите. – Добре ли си ?
-         Да ,нищо ми няма.- Клеъри нервно започна да разтрива врата си там, където бе раната.
-         Дай да погледна. – тя се отдръпна, но аз повдигна брадичката и и огледах раната, след което скъсах част от тениската си и попих кръвта с нея. Клеъри започна да се смее.- Гъделичкам ли те ?
-         Не, просто си помислих, колко лесно мога да те накарам да се съблечеш. Само ми трябва лека драскотина и ти започваш да разсъсваш дрехите си. – тя отново се засмя.
-         Ако толкова искаш да ме видиш без дрехи, само кажи. – Смигнах и.
-          Карай, свалячо. Себастиан скоро ще се появи с хората си.
Качих се на мотора и Клеъри обви ръцете си около мен. Знаех, че е   права, че сега Себастиан щеше да ни преследва. Но къде можехме да отидем. Тя нямаше жилище, а аз не можах да заведа този престъпник при родителите си. Нямах право да ги поставям в опастност. Трябваше да избягаме, но къде ? Отговора дойде почти веднага в главата ми. Ако си криеш от един от двамата престъпни босове, къде е най-сигурното място, където можеш да се скриеш – при другия. 

You May Also Like

0 коментара