Хари Потър (Мания или Живот)

Една история, едно момче, един шедьовър

       Всеки човек независимо възрастта,националността, принадлежността и обичта си към книгите, поне един път в живота си е чувал името Хари Потър. "Момчето, което оживя" е мания запленила не едно или две сърца и въпреки, че от появата на първата книга и излизането на последния филм по поредицата мина доста време, верните фенове поддържат жив спомена за невероятните приключения, до който ни докосва Дж.К. Роулинг. Аз не правя изключение разбира се, иначе нямаше да пиша и тази публикация. Гордо мога да заявя, че книгите за Хари Потър са и винаги ще бъдат в сърцето ми. Както е казано, има истории, които остават завинаги с нас и историята на Хари е точно такава. Започваща увлекателно и магично, като детска приказка, първите две книги потапят читателя в една вълшебна атмосфера изпълнена с какви ли не чудеса. Още от първите редове на "Хари Потър и философския камък" решаваме, че ще бъдем с него до самия край и ще го следваме във всяко приключение, в което се впусне. Но както пораства и самия Хари, така и порастваме и ние , и разбираме, че не всичко е толкова прелестно, че по света няма само доброта, щастие и любов. След "Хари Потър и стаята на тайните" и "Хари Потър и затворникът от Азкабан", историята на младия магьосник започва да прераства в нещо, което спомага израстването на малките читатели. Както Хари се сблъсква с неочаквани и доста сериозни премеждия, така и читателя се сблъсква с истината, че в света се крият много опасности и има хора, които биха направили всичко, за да контролират останалите.



    Книгата "Хари Потър и огненият бокал" е изпълнена с мотивите за предателството, но и предаността; за смъртта, но и за борбеността; за лъжата, но и за търсенето на истината; и разбира се, за доброто и злото. В тази книга за първи път Джоан Роулинг среща Хари със смъртта , защото въпреки че тя е спомената и в останалите книги, тук за първи път тя е разгърната в цялата и жестока прелест, преизпълнена от емоциите, които носи със себе си. Следващата част от поредицата - "Хари Потър и орденът на феникса" не ми беше любима, когато бях по-малка, но вече знам защо- в нея има прекалено много мъдрост и истина, която невинаги може да се разбере от по-малките читатели. Вече гордо мога да заява, че дори това ми е втората любима книга от поредицата. Няма да се впускам в много подробности за книгата, не само заради това, че мога да издам нещо на тези, които не са прочели книгите, но и защото ако започна, е по-добре да напиша самостоятелно ревю за всяка от книги. Неслучайно реших да пиша за цялата поредица, това не е защото подценявам всяка една част, а защото смятам, че всяка една книга е шедьовър поотделно, а когато се обединят, те се превръщат в нещо много ценно и много истинско- нещо извън този свят. Та, в петата книга от поредицата, се запознаваме с жестокостта, подлостта, надменността, подмолните игри и всички останали жестокости, които всъщност не са само художествена измислица, правеща сюжета по-интересен, те са неща от реалния живот.



    Точно това обичам в "Хари Потър", че макар да знаеш,че цялата история е плод на нечие въображение и всичко магично е просто фантазия, можеш да припознаеш основните мотиви и в света, в който живееш. В него също има лъжи и измами, хора жадни за власт и такива, които се опитват да се борят-всеки ден и всеки час, измъчвани от собствените си демони. Пристъпваме и към предпоследната част от поредицата , а именно "Хари Потър и нечистокръвният Принц". Определено ми е доста трудно да изразя гласно всичките ми мисли и емоции свързани със света на Хари Потър и това става все по-трудно с достигането на края на поредицата. Това е така, защото сюжета става все по-напрегнат, атмосферата е все по-нажежена, а краят на всичко това изглежда все по-трагичен. В "Хари Потър и нечистокръвният принц", ставаме свидетели на една огромна загуба за литературния свят - великият и мъдър Албус Дъмбълдор бива убит и с него сякаш умира и надеждата нещата да се подобрят. Изведнъж красивата и завладяваща пъстрота от първите две книги ни се струва отдавна изгубена, заменена от сивотата на обречеността, която ни преследва след окончателното завръщане на Лорд Волдемор. Докато не стигнем и до последната финална част - "Хари Потър и Даровете на Смъртта", която е върховна, епична, уникална и много, много емоционална. Това е времето, в което осъзнаваш, че си прекарал дни наред четейки за Хари, докосвал си страниците, по които е описана неговата история, чакал си с натърпение да разбереш повече и повече, стоял си буден до късно през нощта, само за да не напускаш приказния свят, което ти се струва по-истински от този, който живееш и когато



затвориш последната страница, в теб остава онова прекрасно трагично чувство, че си преживял толкова много, но то в приключило. Няма друга подобна емоция, само четенето може да ти донесе нещо подобно- да изпитваш радост и тъга едновременно, заедно с техните хиляди нюанси.







Не е лесно да опишеш света на "Момчето, което оживя", а още по-трудно е да опишеш персонажите. Многопластови, упорити,борбени и индивидуалисти, всеки от тях, дори "лошите" са изградени по изключително съвършен и реален начин. Друго нещо, което ме накара да се влюбя в героите беше, че те имат предисловие и развитие. Можем да проследим всеки един от тях в миналото, да разберем за живота му , докато го следваме в личното му израстване във всяка една книга. Така не само добиваме по-голяма представа за героите, но и за света и отношенията между персонажите.


 
Златното трио- Хари Потър, Рон Уизли и Хармаяни Грейнджър притежават черти, които всеки грифиндорец трябва да има, за да попадне в този дом - смелост, дързост и решителност, но тримата приятели притежават и много други качества, които има помагат във всяка неприятност, която ги сполети.






  Хари (Moмчето, което оживя; Избраният) освен изключетелно смел, е и борбен, жертвоготовен и упорит, това му помага да се изправи без страх срещу Волдемор и да приеме съдбата си , като Избраният.

"Аз не си търся белята. Неприятностите сами ме намират." - Хари Потър

   Хармаяни (най-талантливата вещица) притежава необикновен ум, множество знания и разум, които освен че и помагат в опасни ситуации, спомагат да контролира Рон и Хари, когато действат безразсъдно.

"Аз ли?! Книги! И умение! Има по-важни неща... приятелство и храброст..." – Хърмаяни Грейнджър

    Рон (Кралят) е добър в стратегиите, но има склоност да се впуска в различни неща, без да мисли. Въпреки това той притежава невероятно чувство за хумор и е готов на всичко за хората, които обича, затова и неизменна част от златното им трио.

" Звучиш като Хагрид. Това е дракон, Хармаяни, може да се грижи сам за себе си. За нас трябва да се тревожим" -Рон Уизли

     Няма как да не спомена и един от любимите ми герой в поредицата- Албус Дъмбълдор. Той за мен е олицетворение на мъдростта, знанието, силата, добротата и храбростта. Можем само да черпим знания и мъдрост от неговите думи:

"Използвай винаги истинските имена на нещата. Страхът от едно име увеличава страха от самото нещо."

"Разбира се, че се случва в главата ти, Хари, но защо това да означава, че е по-малко истинско. "

"Недей да съжаляваш мъртвите, Хари. Съжалявай живите, и най-вече онези, които живеят без любов."

"Щастието може да бъде намерено дори в най-мрачните времена, стига човек да светне лампата."

"Има различни видове смелост – каза Дъмбълдор с усмивка. – Нужна е доста храброст, за да се опълчиш срещу враговете си, но също толкова, за да се опълчиш срещу приятелите си."

      И като за край помнете, че в " Хогуортс " винаги е давана помощ на всеки, който я поиска и когато няма къде и при кого да се прибереш, "Хогуортс" е най-близкото нещо до родния дом.










* Тъй като това е първата ми публикация за 2017 година, ви пожелавам през тази година да откриете себе си, да се опълчите на света и да оставите нещо след себе си. "Няма значение какъв е роден някой, а в какво ще се превърне".


* Ще оставя и един въпрос, на който ще се радвам да отговорите в коментарите: Желаете ли да направя рубрика, в която да качвам интересни неща свързани с дадена поредица или пък вие да ми препоръчвате поредици,за които да правя подобни постове, като този за "Хари Потър" ?