All you need is a little imagination

"Всички наши места"  Дженифър Нивън "Всички наши места"  е от книгите, които изглеждат със съвсем лек и приятен сюжет, докато не стигнете до момента,  в който сте толкова обсебени от главните герои, че преживявате с тях всяко едно тяхно приключение, веселите се заедно с тях, но и страдате заедно.   Сюжетът на книгата е прост на пръв поглед- момче и момиче, гимназия, първа любов. Но щом започнем да четем книгата, разбираме че има нещо повече. Момчето не е обикновено, но не става дума за някакви свръхестествени сили, извънземни или магии, а  нещо, което можем да видим в ежедневието си, но бихме подминали. Нещо, което си струва да забележим, но по-скоро бихме пропуснали. А именно, биполярното разтройство. Това е главната тема в книгата "Всички наши места". Не си мислете, че тя е депресиращо четиво, показващо ни само лошите страни на това психично заболяване, напротив. Дженифър Нивън умело е показала, че хората страдащи от биполярно разтройство могат

Здравейте,   Днешното ревю ще е за една прекрасна книга, която ме остави без думи.   Книгата се казва "Фенка", тя е на писателката Рейнбоу Роуел. "Фенка" е разказ за Кат, момиче, което е обсебено от книгите и по-специално от книгите за Саймън Сноу. Но освен, че любимото занимание на Кат е да чете, тя е и невероятна писателка. За жалост, единствените и приятели са нейната сестра близначка и феновете и в сайтовете за фен фикшъни в интернет. Живота на момичето тече гладко и спокойно, докато не трябва да замине в колеж, а там живота не е лесен за нея. Сблъсква се с нови хора, няма време за писане и сестра и не иска да и бъде съквартирантка. Но живота на Кат ще се оправи, когато срещне любовта на живота си и стеснителността, която изпитва цял живот я напусне. "- Как се чувстваш, когато ти се усмихна?- той я попита, като и се усмихна леко.                                           "Не на себе си" си помисли Кат. - Като идиот - каза Кат нежно - И сякаш

"Изчезналият герой" Рик Риърдън Рик Риърдън продължава да разпалва въображението на читателите си и да ги въвежда в света на древногръцките митове и легенди с новата си поредица "Героите на Олимп". Достойно продължение на първата му поредица "Пърси Джаксън и боговете на Олимп".      "Изчезналият герой" е първата книга от поредицата и разказва за живота на Джейсън- съвсем обикновено момче, което обаче не си спомня нищо за живота си и мистериозно се озовава в автобус заедно с гаджето си - Пайпър и най-добрия си приятел Лио, въпреки че може да се закълне, че никога не ги е виждал. Но странното започва, когато децата биват връхлетени от буря, която очевидно се опитва да ги убие, а учителят им се оказва сатир (получовек-полукозел). Макар Джейсън да не помни нищо от миналото си, той се озовава в центъра на конфликт, който се разразява за втори път в човешката история и има за цел да покаже на боговете, че не трябва да обръщат гръб на д

  Здравейте,      Днешната статия ще бъде за проблемите на книголюбителите или по-точно за онези моменти, в който сте толкова погълнати от някоя (или от много) книга, че сте в пълна дисхармония с околния свят и с чувствата си.  1) Когато хората те наричат "книжен червей" или "книжен плъх"    2) Когато някой изкаже негативно мнение за книга или персонаж, който ти много харесваш   3) Когато единствено героите от книгите, са на една вълна с теб 4) Когато приключиш книга и не знаеш какво да правиш по-нататък с живота си 5) Когато те попитат коя ти е любимата книга   6) Когато не можеш да заспиш преди да си прочел и следващата глава 7) Когато си по средата на пикантна сцена  8) Когато любимият ти герой умре 9) Когато приятел те помоли да му разкажежш за какво се разказва в книгата, която харесваш 10) И на последно място, но не по важност :

„Приятелството може да е по-силно от кръвта”    Влязох ядосано в бара на Магнус. От една страна, там беше едно от най-сигурните места, където можех да отида, а от друга страна исках да пия и да забравя. Седнах на бара рязко и си поръчах няколко шота. Преди никога не обръщах голямо внимание на алкохола, дори след успешни състезания, пак не си позволявах да пия, защото не ми харесваше чувството да не мога да се контролирам, а и не исках родителите ми да ме виждат пиян. Но сега беше различно- те бяха мъртви, любовта ми беше невъзможна и бях вкарал престъпен бос в затвора, който на всичкото отгоре ми беше брат, все неща заради които си заслужаваше да пиеш.   Докато пиех третия си шот, до мен седна някой и поръча същото, което пиех и аз. Обърнах се да погледна човекът седнал до мен и се изненадах, беше Алек. -           Тежка връзка ? – попитах и му подадох един от шотовете си. -           И питаш. – Алек го взе и го изпи на екс. – А при теб ? -           Същото, плюс-минус още н

„Страстта е пагубна” Телефонът в джоба ми вибрираше. На екрана беше изписано името на Клеъри и това беше името, което исках да видя, но в същото време ме разяждаше от вътре. Тя не се отказваше, продължаваше да звъни отново и отново, докато не се принудих да и вдигна. -           Смятах, че не искаш да ме виждаш никога повече. – постарах се гласът ми да звучи колкото може по-шеговито, но към края на изречението, той се пречупи. -           Така е, но трябва да поговорим. – за момент се стреснах. Помислих, че Клеъри също знае това, че можем да сме брат и сестра... Че сме брат и сестра. Само мисълта за това ми причиняваше болка. -           За какво искаш да говорим ? – бях груб, но болката ме караше да се държа така. Такъв бях от край време. Помня една случка, когато бях малък- доведеният ми баща ми беше взел куче за рожденния ми ден, вместо колелото, което исках толкова много. Бях много тъжен, защото смятах, че той не ме е слушал, когато с часове му обяснявах, колко е хубаво

Здравейте,      в този пост смятам да ви представя книгите, които съм си набелязала да прочета до края на 2016 година. След всяка прочетена книга, ще пиша ревю за нея и ще го качвам тук. Ако имате предложения за някоя книга, можете да ми напишете заглавието и автора и в коментарите, а аз ще се постарая да я прочета и възможно най-бързо да кача ревю за нея тук. Приятно четене и ще се радвам, ако ми предложите още книги, защото всички знаем, че "има прекалено много книги, но прекалено малко време".           Първата книга, която дори започнах вече да чета е "Подсъзнанието може всичко" на Джон Кехоу . Знаех тази книга от доста време, но чак когато една приятелка ми я препоръча, реших да я прочета. Преди да започна да я чета бях леко скиптична, тъй като не мислех, че книги, които учат на това, как да мисли позитивно, ще помогнат на хората наистина да се чувстват по-щастливи и да бъдат по-успешни, но смея да кажа, че книгата опроверга очакванията ми. Не съм прочела

    Здравейте, приятели,        заочнах да пиша нещо ново и реших, че трябва да го споделя с вас. Тук ще кача неговото начало, а по-надолу ще сложа линк към страницата, в която го качвам, за да следите всяка нова глава от моето ново приключение. Надявам се да ви хареса. Историята се казва "Максимата на смъртта", тъй както е казала Агата Кристи "Кои минути са били най-важни в твоя живот, ще разбереш, когато е късно".   Такава е и моята история, в нея едно момиче ще се опита да възстанови мира в един свят със строги правила и крехък мир, но за да го постигне, ще трябва да се откаже от неща, които са били важни за нея.  "Век след век, единствената цел на хората е да контролират светя, но това ги води единствено към тяхната собствена разруха."Максимата на смъртта" показва как от хаоса може да се възроди нов свят, но дали той ще е по-добър, отново зависи от хората. Любов, различия и магия се смесвят, за да покажат на едно момиче, че не винаги можеш д