All you need is a little imagination

Драги читатели на моя скромен блог, днес съм Ви приготвила два разказа, които привидно започват еднакво, но с развитие на сюжета се превръщат (поне според мен) в нещо поучително. Дано Ви харесат !   Кръвта вода не става Беше мрачна и бурна нощ.  Джон бе по пътя към дома си. Той вървеше бавно по тротоара, а дъждът се сипеше отгоре му. Но това изглежда не го притесняваше, защото Джон бе изпънал ръцете си настрани и гледаше към небето. Изведнъж бурята се развихри още по-силно и клоните на дърветете започнаха силно да се клатят, така че Джон се отдръпна от тях от страх да не се счупят и да паднат отгоре му.  Както гледаше към небето, той забеляза тъмна сянка, която се приближаваше към него. В началото, Джон си помисли, че това е просто тъмен облак, но колкото повече го наблюдаваше, толкова по-близо идваше силуета и накрая се спусна пред него. Джон се стресна и направи крачка назад, но се подхлъзна и падна. Сянката придоби човешка форма и му подаде ръка.  „Тони, стресна ме.” – каза Д

    Определено всеки един от нас по една или друга причина е бил запознат с методите и с разказите за този известен детектив, чиято слава вече много десетилетия разбужда любопитството на читателите и поражда голяма възхита в Артър Конан Дойл.   Шерлок Холмс е най-известният детектив на всички времена. Чрез своята наблюдателност и гениална дедуктивност, той си печели любовта на хората и остава един от най-любимите литературни образи. Сър Артър Конан Дойл е автор на 56 разказа и 4 романа за прочутият консултиращ детектив, написани в периода 1887-1927. В разказите Шерлок Холмс винаги е следван от верният си приятел и помощник, военният лекар Джон Уотсън. Те са съквартиранти, което им подпомага да разрешават случай заедно. Почти всички случки свързани с Шерлок Холмс са написани от името на д-р Джон Уотсън, с което се показва, че съквартирантът му освен негов помощник е и един от хората, които се възхищават на дедуктивните способности на детектива и затова пише и публикува всички истори