"Вселената на раменете ми" - Дженифър Нивън

by - януари 19, 2017



     "Вселената на раменете ми" е книга написана от Дженифър Нивън. Писателката е популярна у нас с първата си книга  "Всички наши места", разказваща сърцераздирателната история на Вайълет и Финч, двама тинейджъри сблъскващи се с проблеми извън силите им, извън силите дори на възрастен човек. "Вселената на раменете ми" е подобна откъм тематика, но разбира се ни представя съвсем различни хора, с доста по-различни проблеми. Главните герои са Либи и Джак, а посланията, които ни предава авторката се въртят около това, всеки да приеме себе си, независимо какъв е, защото ако не се оценяваш сам, околните също няма да те "виждат". 


     "Ти си желан. Ти си необходим. Ти си единствен на света.". Тези думи остават в нас след прочитане на книгата, защото това е нещото, което ни докосва дълбоко; това е нещото, което всеки би желал да чуе, дори да има всичко и да се чувства щастлив. Историята на Либи и Джак е едновременно обикновена, но и много различна. Всички знаем, че това , което приживяват двамата, може да се случи на всеки , и все пак колко от нас биха се справили ? Харесвам Либи, като персонаж. Тя е силна и уверена, не се срамува от себе си, независимо грубото отношение, което получава от околните. Тя е човек, който отстоява принципите си. Всеки може да научи нещо от нея. Джак от друга страна, е представен като човек, който се опитва винаги да се впише, разбирам защо го прави, но не ми хареса това, че той напълно загубваше себе си, преследвайки целта си да се почувства нормален и да открие своето място. Двамата израстват с всяка страница от книгата, но доката Джак се науча да приема себе си, Либи се научава все повече да се разкрива пред света, защото е по-лесно да бъдеш "преследвач, а не плячка".  

   Исках да прочета тази книга, защото обожавам "Всички наши места" и очаквах и втората книга на Дженифър Нивън да е написана по такъв увлекателен начин, вмъкващ читателя сред страниците на книгата, но уви, леко съм разочароване. Сюжетът на книгата не ме привлече толкова, защото не беше динамичен, въртеше се около едни и същи неща, докато в края развръзката беше много динамична. Също е отделено много на вътрешните монолози на главните герои и на моменти ми се губеше действието в книгата. Като цяло книгата не е нещо, което не може да се чете, напротив, както казах има доста мъдрост, която може да извлече читателя от нея, но и не е нещо, което ще ви погълне дотолкова, че дни след като сте отгърнали и последната страница, да не можете да спрете да мислите за сюжета, за героите, за цялата ѝ Вселена.  

  Вълнуващо в книгата ми се стори болестта, от която страда Джак. Това е нещото, което ми помогна да изчета докрай книгата. Изключително интересно ми е да чета как живеят хора, които имат някакъв вид мозъчно заболяване. А, това, от което страда Джак не е лесно за усмисляне, тъй като не можеш да си представиш какво е, щом никога не си изпитвал нещо подобно. От тази гледна точка, смятам, че Дженифър Нивън се е справила блестящо с описанието на безликия свят, в който живее Джак. Насигурността, която изпитва дълбоко в себе си, той прикрива с маската на уверен и забавен млад човек. Единствено Либи успява да пропука тази маска и да му помогне да покажа на света истинския си образ. Контрастта между двамата е интересен - всички забелязват Либи , но отвръщат поглед от нея, докато никой не може да види истински Джак, за сметка на това, той винаги е обграден от множество хора.  Друг основен мотив в книгата е израстването и промяната. Либи не осъзнава, че когато е била малка и децата са и се подигравали открито, е било много по-добре от това, което се случва в гимназията- привидно всички са мили и дружелюбни, но в действителност не са такива.  

     Дженифър Нивън е показала с точност какво е да си в гимназията и да се сблъскваш с тривиалните тинейджърски проблеми, докато душевно страдаш , заради собствените си демони. Героите, които тя създава са силни и борбени личности, които имат различен подход към решаването на душевните си трудности. Макар не до там завладяващия сюжет, посланието на книгата е ясно и точно - за да намерим своето място, не трябва да се съобразяваме със света и с околните, трябва да се гмурнем в дълбокото и да променим това, което не ни харесва, да отстояваме себе си и да се обичаме, само така ще се почувстваме необходими, неповторими и желани.

    

You May Also Like

0 коментара