All you need is a little imagination

Всеки може да лети. Всеки може да изпита чувството да си някъде там, свободен и щастлив. За разлика от нея. Тя бе момиче – обикновено, с не най-хубавият външен вид и не изпъкваща с особен интелект. Може би беше добра, но както на всички, през ума и понякога минаваха лоши неща.  Тя не обичаше да общува или да се среща с хора, кой знае колко. Затова и нямаше много приятели. И все пак колкото можеше, момичето се чувстваше добре в кожата си. Вярно, имаше моменти, когато беше на ръба и то заради самата си психика. Сама умееше да предизвиква в себе си от най-лошите  до най-добрите емоции.  Като всеки човек и тя искаше да намери щастието, да се почувства специална поне за миг. Казваха и, че ако намери това, което я прави щастлива, животът и ще бъде прекрасен. А тя бе наивна. Нямаше как да се спори или оправдае това. Не можеше дори да се каже, че е малка и наивността и е нормална.  Та така, момичето, което ще продължава да е анонимно, тъй като нейният живот е просто история, сътворена от

Болка. Има много видове болки, не говоря само за физическите, защото те колкото и да са жестоки, могат да  се издържат. Душевната болка е друга. Независимо от какво е породена, тя те разкъсва и разяжда, кара сърцето ти да бие учестено, гърдите ти да се свиват, да не можеш да дишаш нормално,  а от очите ти да капят сълзи. Колко е трудно да спреш сълзите, когато всяка част от мозъкът ти обработва информацията, която предизвиква болката. Колко е трудно да искаш да спреш да чувстваш поне за миг. Чувствал ли си се като развалина някога ? Като нещо, което няма бъдещо и настояще, като нещо, което изпитва само болка и всичко друго е непоносимо. Иска ми се това чувство да ми е непознато, да си измислям за него и никой да не го изпитва, но за жалост всеки от нас ще има поне един момент в живота, когато всичко ще му се струва черно. Дори сега самата аз да не виждам хубавото, знайте че не всичко е черно, все нещо ще се появи, някакъв нов нюанс и всичко ще придобие отново цвят.