Ангел


Всеки може да лети. Всеки може да изпита чувството да си някъде там, свободен и щастлив. За разлика от нея.
Тя бе момиче – обикновено, с не най-хубавият външен вид и не изпъкваща с особен интелект. Може би беше добра, но както на всички, през ума и понякога минаваха лоши неща.  Тя не обичаше да общува или да се среща с хора, кой знае колко. Затова и нямаше много приятели. И все пак колкото можеше, момичето се чувстваше добре в кожата си. Вярно, имаше моменти, когато беше на ръба и то заради самата си психика. Сама умееше да предизвиква в себе си от най-лошите  до най-добрите емоции.  Като всеки човек и тя искаше да намери щастието, да се почувства специална поне за миг. Казваха и, че ако намери това, което я прави щастлива, животът и ще бъде прекрасен. А тя бе наивна. Нямаше как да се спори или оправдае това. Не можеше дори да се каже, че е малка и наивността и е нормална.  Та така, момичето, което ще продължава да е анонимно, тъй като нейният живот е просто история, сътворена от друго въображение, пожела да бъде нещо повече. Не че се стара и опитва много усърдно, но за сметка на това, знаеше че прави всичко от сърце.  И така, ден и нощ тя правеше това, което я прави щастлива и наистина, повярва още по-силно в това, че може щастието да се постигне само като правиш всичко, което обичаш. Но наивното момиче не знаеше, че има последствия. И то не толкова големи, колкото болезнени.
Това, което тя обичаше, не се увенча с успех, тя не искаше летящ старт или моментален огромен успех, но този провал я събори. Тя рухна. Сълзи непрестанно се стичаха по бузите и както и хиляди негативни мисли и хвърчаха през главата. Тя не спеше и нямаше желание за нищо. До една нощ.
Една нощ, която сама по себе си си беше нормална.  За останалите хора, също е била просто нощ, като всяка друга. Но за нашата геройня бе малко повече. Един сън изненадващо промъкнал се в подсъзнанието и и показа толкова много.
Ангел. Бял и красив. Крила, пера и пъстра светлина. Всичко обляно в нежни цветове, а тя самата седнала на поляна с пъстри цветя. Момичето не смееше да каже нищо, за да не развали магията и тогава ангела проговори:
-          Няма защо да ти обяснявам, защо си тук, кой съм аз или защо сънуваш мен. Важното е това, което имам да ти кажа и това, което трябва да проумееш. Това, което доставя радост за сърцето, го наранява най-много. Сърцето е като ръцете на готвача. Те са пригодени да готвят, да държат нож и да слагат храната във фурната, но това което най-много може да ги нарани са самите предмети, които са толкова ценни за тяхната работа. Та колкото и да обичаш нещо, за да го приемаш като част от себе си, трябва да приемеш и последиците, макар и да страдаш от тях.

Светлината огасна, момичето се събуди, по бузата и се търкулна сълза и тя тихичко се помоли:

-          Дано това е последната. 

Коментари