Клуб "Закуска" / The Breakfast Club

Клуб „Закуска”

Клуб „Закуска” е филм, дело на режисьора Джон Хюс, заснет през далечната 1985 година. Въпреки това, лентата показва гледни точки, които са актуални и в днешно време. Сюжетът се върти около петима тинейджъри, принудени да изтърпят осем часово наказание, затворени заедно, в училищна библиотека.  Това време, провинените младежи прекарват не само в приятни разговори и дълбокомислени диалози относно живота, но и в спорове и дори заплахи. Въпреки това, 97-минутния филм, ще ви върне отново във времето, когато сте били в гимназията и сами сте се сблъсквали с проблемите, с които се сблъскват и главните герои.

Осъзнато или не, всеки човек получава някакви етикети в различните среди , в които попада. Хубави, лоши, подходящи или не, всеки  се сблъсква с това, заради това и различните позиции в живота са основната идея във филма- да покажат, че макар и  в различни положения, хората имат общо помежду си и е нужно малко човечност, за да го открият.  Ще си позволя да цитирам финала на филма, защото с няколко изречение са изказани много истини, „ Вие ни виждате такива, каквито искате да сме- с удобни за вас наименования.За вас сме умния, спортиста, отчаяния, принцесата и престъпника, но всъщност във всеки от нас се крие част от другия.” Всеки сам достига до тази поука, докато в края на филма, тя бъде изказана директно. Независимо, как те приемат хората, ти трябва да знаеш за себе си, кой си и в същото време да знаеш, че можеш да бъдеш и някой друг. Да, наистина е объркващо, самият филм е такъв. Докато го гледах, в ума ми прелитаха хиляди мисли, какво  и защо точно е целял екипа създал кино лентата. Но след продължителен размисъл осъзнах много истини. На първо място ,това че не винаги семейството ти дава път в живота, понякога то само те обърква. Второ, живота е много повече от това с какво се сблъскваш в училище, много повече от това, кой се опитва да те нарани. Животът се състой в това да намериш мястото си и това, което обичаш, да намериш призванието си, а ако намериш и хора, които да бъдат до теб и заедно да извървите пътя си, още по-добре. И на последно място се замислих за самите герои. Всеки от тях има своята история и дори да е на върха или точно обратното на дъното, е стигнал до това положение , като е преминал през много препятствия.

Независимо дали си принцесата в училището си и всички се сравняват с теб, ти пак може да бъдеш разкъсван между родителите си, между това да постъпваш правилно и това да бъдеш обичан. Независимо дали си най-умният в училището си, ти пак може да се чувстваш недостоен, подтиснат и отхвърлен, дори от семейството си. Независимо дали си имаш своите странности, ти пак заслужаваш внимание, подкрепа и разбиране. Независимо дали си роден победител, понякога трябва да загубиш, за да разбереш кой наистина е до теб. И за накрая, независимо, дали си най-лошият или дори никой да не вижда нищо хубаво в теб, ти трябва да продължаваш да се бориш и макар да ти се наложи да се изправиш пред всички, ще вдигнеш високо глава и ще направиш това, в което най-много те бива – голяма бъркотия.

Като за финал, Ви пожелавам никога да не губите себе си, въпреки етикетите които ви поставят. Покажете какво можете и се надсмейте на определенията, защото ние сами градим себе си.

Искрено ваша, Натали Димитрова.