"Me and Earl and the dying girl" - Jesse Andrews (ревю)

"Me and Earl and the dying girl" // "Аз, Ърл и умиращото момиче"

Jesse Andrews

  

Книгата "Аз, Ърл и умиращото момиче" е историята на момче на име Грег, което е принудено да бъде приятел на момиче, болно от левкемия. Книгата е написано през неговия поглед и затова разказва различни случки, които му се случват, докато е с Ърл (неговия най-добър приятел или както той го нарича "партньор") и Рейчъл (умиращото момиче). Интересното е, че Грег и Ърл всъщност са приятели, защото правят заедно филми. Ужасни филми, които гледат единствено те, двамата, но е тяхното любимо занимание. Когато Рейчъл влиза в живота на Грег, той е разочарован, ядосан и не знае какво да прави.  Pостепенно общуването с Рейчъл се оказва приятно за него, но разваля перфектно устроеният му в гимназията ,живот. 

  Няма да разказвам повече от сюжета, но може би повечето от вас сами ще се досетят какво ще се случи с Рейчъл, а и с Грег. Само едно пояснение - "Това не е любовна история". И наистина не е. В интерес на истината, дори не е някоя завладяваща история. По принцип не съм негативно настроена към книгите и винаги намирам да се хвана за нещо, което да ми хареса и да ме накара да се влюбя в книгата, но с тази беше по-различно. Може би , защото първо изгледах филма, а той беше по-добър. Това не се казва често, особено от запален читател, като мен, но не мога да излъжа, като кажа, че тази книга е по-добра от филма, направен по нея. Във филма има много добавени сцени, които ги няма в книгата, a те правят атмосферата малко по-приятна и завладяваща за читателя. Книгата се чете изключително лесно, бързо и приятно,но в края ѝ поне аз останах с чувството, че нещо ѝ липсваше. Не беше любовната история, която липсва, защото не търся само романтика в книгите, които чета, а по-скоро беше липсата на някаква емоционална част, особено свързана със смъртта на Рейчъл. 

   Героите имат своите добри и лоши страни. Да започнем с Грег, от чиято гледна точка е написана книгата. В началото той ми се стори колеблив, но разумен. Когато започна да излиза с Рейчъл и не проявяваше никакво състрадание за нея, си помислих - "Той не я е опознал, за да я чувства скъпа за него. Но когато прочетох книгата и той през цялото време мислеше за себе си, просто се отказах да го оправдавам. Може би , тази книга е реалистична и не трябва да показва, че винаги, когато някой страда, друг трябва да бъде мил с него и цялата ситуация да се подобри, но поне  исках да има описание на смъртта на Рейчъл или за това, как Ърл е преживял смъртта ѝ (защото той изглеждаше много по-загрижен за нея), но и това липсваше.
  Та другият персонаж е Ърл Джаксън. Той живее в бедно семейство, което се занимава с незаконни неща. Като цяло се грижи сам за себе си, но се виждаше някаква привързаност, която изпитва към Грег, макар Грег да не го оценява. Хареса ми частта, където Ърл казва на Грег, че мисли прекалено много за мнението на хората и не оценява хората, които наистина ги е грижа за него. Това беше наистина силен момент, затова и Ърл ми стана любимец. Той е персонаж, който се бори с живота, преживял е много и все пак е настина разумен и свестен човек. 

  Няма как да не спомена и Рейчъл, защото тя е причината да се промени толкова много животът на Грег. Рейчъл е силна по свой собствен начин и въпреки че се отказва да се бори срещу левкемията, тя го прави, защото тази борба е обречена на провал. Допадна ми, че са я описали напълно различна от останалите момичета в училището ѝ. Тя е умна, забавна и не иска съжаления. Дори когато Грег и обръща внимание, Рейчъл му показва, че няма нужда от това и само ако той го иска по собствена воля, тогава трябва да продължи да се вижда с нея. За щастие той го прави. Дали заради натиска на майка му или заради това, че мисли, че не е редно да лъже умиращо момиче, не се знае. Може би по-малко и от двете, но точно заради това мисля, че краят на книгата трябваше да бъде различен, да показва малко повече от емоциите на Грег спрямо Рейчъл, а не само за това, как той се самообвинява. 

  

   В края, искам да кажа, че това може да е най-лошото ревю, което съм писала, но наистина съм разочарована от книгата. Искаше ми се да бъде по друг начин, но както казва Грег " Това няма да е книга, която съдържа важни житейски уроци.." . Така че, това не е ревю, което ще разглежда добрите и лошите страни на тази книга или ще разсъждава върху дълбокомислените слова в нея, защото такива няма. Това е просто книга за момче, което не харесва себе си и е обсебено от това да се хареса на всички, без да влиза в някакви отношения с околните. То не осъзнава, че загубата на приятел е по-важна от това, дали някой е харесал филма, който си направил. И дори накрая да осъзнава, че е трябвало да създаде филм, който да е повече за самата Рейчъл, отколкото просто да направи нещо за нея, защото друг го е накарал, това не е достатъчно, защото изглежда сякаш той просто не осъзнава, какъв всъщност е животът. 

  Искам да ви препоръчам да гледате филма по книгата (носи същото име), защото там героят на Грег е представен по по-различен начин, а финалните сцени са точно това, което липсваше на книгата.