Посланията на розата
Ад и Рай Днес получих точно три рози- хартиени.Бяха оставени плахо пред входната врата, с риск да бъдат отнесени от вятъра. А, може би точно така се бяха озовали тук. Огледах се наоколо. Улицата беше пуста, не минаваха дори коли, само пожълтелите есенни листа танцуваха своя приказен танц във въздуха. Наведох се, за да взема хартиеното букетче лежащо на земята, но щом го погледнах от близо, забелязах ситно изписаните думи върху венчелистчетата на книжните цветя. Бързо затворих вратата след себе си и побързах да седна на дивана срещу камината, където на спокойствие можех да прочета посланията оставени върху всяка една от розите. Внимателно разгънах ,листче по листче, розата , а пред мен остана само един бял лист и думите изписани върху него. Едно писмо, оставено за мен или случайно попаднало. Нечия тайна, в моите ръце. В горния десен ъгъл на листа беше записана днешната дата – 13.11.2015. Стори ми се странно, но продължих да чета. „Животът си продължава, както до сега.