Година на издаване: 2017
Брой на страници: 472
Трудно ми е да започна това ревю. Сюжетът на
тази книга не може да бъде представен с няколко изречения, защото е много
повече. Но трябва все пак да започнем от някъде. Главният герой се казва Уейд
Уотс и има лошият късмет да се роди в свят, който е меко казано неприветлив.
През 2044 година, истинският свят е в развалини, хората страдат, бъдещето е
неясно, но затова пък всички прекарват времето си в онлайн реалността на игра
наречена ОАЗИС. Това виртуално пространство е огромно и пълно с безкрайни възможности
и както всеки друг на планетата Земя, нашият главен герой Уейд също е обсебен
от ОАЗИС. Истинският му живот не е лек , заради това той прекарва дните си
изцяло погълнат от играта, която му помага не само да се откъсне от проблемите
си, но и да учи, и да се забавлява. Но разбира се, както се досещате и сами, не
може това да е основният конфликт в книгата, би било твърде очевидно. Затова
Ърнест Клайн усложнява нещата, вкарва препятствия по пътя на героя си, все едно
е игра, чиито нива се усложняват все повече, докато стигнеш до края ѝ. Та,
това което движи Уейд през цялото му пътуване от началото на книгата до финала
ѝ, е Ловът. Ловът е състезание създадено от създателя на ОАЗИС, а уловката е,
че който успее да премине през няколкото маниакално добре измислени загадки и
намери скритото Великденско яйце, ще наследи цялото състояние на геният. Както
можете и сами да се досетите, Уейд е един от хората, които се включват в Лова и
това, което в началото е просто игра и забавление, се превръща в най-голямата
битка в живота му, а неговият живот и тези на приятелите му са заложени на
карта.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiMI_Ltzt20ozXuB0nU-MBEhpYr7CJWA8tyCBoHBIkU5ZGO8PhK7UzO6udDxrsal0qUhNxv-qqCqUsYInj5h6c6_42xcKcN0Cahbtm9g9HvCNSzI5x1Paa5coHxkq3PqG4kLf7dkLJJYjw/s320/High_Five_Fan_Art.jpg)
Отдавна не бях чела книга, която да ме държи будна
през нощта, защото физически не мога да се откъсна от нея, да не говорим, че
постоянно в мозъка ми се въртяха теории какво ще се случи в следващата глава.
Краят на книгата ме изненада с това, че е нормално да предвид как би свършила
подобна история, но самото стигане до този предвидим финал, го прави точно
обратното- завладяващ. В книгата има няколко основни персонажа, но може
би моят любим персонаж не е главният, за голяма изненада. Определено се
възхищавам на образът на Уейд, на неговият интелект , находчивост и борбеност,
но някак персонажът към който се привързах беше този на Аех. В него винаги
имаше нещо по-зряло, но и по-спокойно. Той винаги се утвърждаваше като
непреклонен боец, но никога не следваше сляпо целта, а помагаше на приятелите
си. А и всяка сцена с него беше забавна, някак успяваше да премахне
напрежението и да направи атмосферата една идея по-приятна. Хареса ми големият
обрат към краят на книгата, който е свързан точно с Аех, но няма да издавам
подробности. Това, на което изключително много се възхитих в писането на Ърнест
Клейн е колко различни персонажи е успял да изгради, но как всеки от тях успява
да заеме точно определеното му място в историята, сякаш са парчета от пъзел,
пасващи точно в цялостната картина. Почувствах се изключително близка до всеки
от тях, макар да нямаше нито една сцена разказана от различна гледна точка от
тази на Уейд.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjydo9tekmxF8w_W6p8_JI-YVxcm2vwmJLp2ZlWaj0nxPH29FlNBKBIurvNf29f-5JmRMQO-PBkXWR5M9EesrMgeRCnGlmSuvLFZ8CfeZ0fkCpYc84IX9LjsfvJN_T6I9uDdQ_xwuONr9U/s1600/download.jpg)
Друг аспект от книгата, който може би ще
допадне на доста от читателите и на специфична група от хора, като гийкове и
нърдове, са множеството препратки към 80те години. Книги, видео игри, музика,
филми, всичко това е събрано между страниците на "Играч първи, приготви
се". Тази книга си е своеобразна енциклопедия на едно отминало време. За
мен като човек недокоснал се до тези години на отминалия век, ми беше
изключително интересно да науча повече информация и да си изградя една реална
картина в главата как са живели хората тогава. Това пък ми напомня, да изкажа
още нещо, което е прекрасно в тази книга- действието ѝ се развива в бъдещето,
но множеството информация е за миналото, както споменах, което прави един голям
скок напред и назад във времето, което пък от своя страна си е уникално
преживяване за читателя.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh8aSBEnALtDNGSN0K-dDBX9A1lrOmjkHTbJWYAxpcJoyIfhFP3MFNkjl2Oa_3xbRpte9FQRo_0c7pQSSEqxtAvjkzVi69EnPyj4eWfw9wlc4uuyA7XzJwv9jxR_-0D-m2DrTF0rwM6RII/s320/ready_player_one___lich_king_challenges_wade_by_jdelgado-d8ox2kg.jpg)
Изключителният стил на писане, въображение, препратки и
обрати, с които си борави Ърнест Клейн в "Играч първи, приготви се",
изстрелва читателя на вълнуващо приключение. Блестящият дебют на писателя е
напълно заслужен и като човек, влюбил се в начина му на писане чакам с
нетърпение други негови бъдещи изяви и стискам палци предстоящата екранизация
на "Играч първи, приготви се", да бъде достатъчно добре направена.
Оценка: 10/10
Коментари
Публикуване на коментар