Година на издаване: 2017
Брой на страници: 472
Трудно ми е да започна това ревю. Сюжетът на
тази книга не може да бъде представен с няколко изречения, защото е много
повече. Но трябва все пак да започнем от някъде. Главният герой се казва Уейд
Уотс и има лошият късмет да се роди в свят, който е меко казано неприветлив.
През 2044 година, истинският свят е в развалини, хората страдат, бъдещето е
неясно, но затова пък всички прекарват времето си в онлайн реалността на игра
наречена ОАЗИС. Това виртуално пространство е огромно и пълно с безкрайни възможности
и както всеки друг на планетата Земя, нашият главен герой Уейд също е обсебен
от ОАЗИС. Истинският му живот не е лек , заради това той прекарва дните си
изцяло погълнат от играта, която му помага не само да се откъсне от проблемите
си, но и да учи, и да се забавлява. Но разбира се, както се досещате и сами, не
може това да е основният конфликт в книгата, би било твърде очевидно. Затова
Ърнест Клайн усложнява нещата, вкарва препятствия по пътя на героя си, все едно
е игра, чиито нива се усложняват все повече, докато стигнеш до края ѝ. Та,
това което движи Уейд през цялото му пътуване от началото на книгата до финала
ѝ, е Ловът. Ловът е състезание създадено от създателя на ОАЗИС, а уловката е,
че който успее да премине през няколкото маниакално добре измислени загадки и
намери скритото Великденско яйце, ще наследи цялото състояние на геният. Както
можете и сами да се досетите, Уейд е един от хората, които се включват в Лова и
това, което в началото е просто игра и забавление, се превръща в най-голямата
битка в живота му, а неговият живот и тези на приятелите му са заложени на
карта.
Отдавна не бях чела книга, която да ме държи будна
през нощта, защото физически не мога да се откъсна от нея, да не говорим, че
постоянно в мозъка ми се въртяха теории какво ще се случи в следващата глава.
Краят на книгата ме изненада с това, че е нормално да предвид как би свършила
подобна история, но самото стигане до този предвидим финал, го прави точно
обратното- завладяващ. В книгата има няколко основни персонажа, но може
би моят любим персонаж не е главният, за голяма изненада. Определено се
възхищавам на образът на Уейд, на неговият интелект , находчивост и борбеност,
но някак персонажът към който се привързах беше този на Аех. В него винаги
имаше нещо по-зряло, но и по-спокойно. Той винаги се утвърждаваше като
непреклонен боец, но никога не следваше сляпо целта, а помагаше на приятелите
си. А и всяка сцена с него беше забавна, някак успяваше да премахне
напрежението и да направи атмосферата една идея по-приятна. Хареса ми големият
обрат към краят на книгата, който е свързан точно с Аех, но няма да издавам
подробности. Това, на което изключително много се възхитих в писането на Ърнест
Клейн е колко различни персонажи е успял да изгради, но как всеки от тях успява
да заеме точно определеното му място в историята, сякаш са парчета от пъзел,
пасващи точно в цялостната картина. Почувствах се изключително близка до всеки
от тях, макар да нямаше нито една сцена разказана от различна гледна точка от
тази на Уейд.
Друг аспект от книгата, който може би ще
допадне на доста от читателите и на специфична група от хора, като гийкове и
нърдове, са множеството препратки към 80те години. Книги, видео игри, музика,
филми, всичко това е събрано между страниците на "Играч първи, приготви
се". Тази книга си е своеобразна енциклопедия на едно отминало време. За
мен като човек недокоснал се до тези години на отминалия век, ми беше
изключително интересно да науча повече информация и да си изградя една реална
картина в главата как са живели хората тогава. Това пък ми напомня, да изкажа
още нещо, което е прекрасно в тази книга- действието ѝ се развива в бъдещето,
но множеството информация е за миналото, както споменах, което прави един голям
скок напред и назад във времето, което пък от своя страна си е уникално
преживяване за читателя.
Изключителният стил на писане, въображение, препратки и
обрати, с които си борави Ърнест Клейн в "Играч първи, приготви се",
изстрелва читателя на вълнуващо приключение. Блестящият дебют на писателя е
напълно заслужен и като човек, влюбил се в начина му на писане чакам с
нетърпение други негови бъдещи изяви и стискам палци предстоящата екранизация
на "Играч първи, приготви се", да бъде достатъчно добре направена.
Оценка: 10/10
Коментари
Публикуване на коментар