сряда, 24 февруари 2016 г.

Подземен свят (Фенфикшън) Част XI

Глава 11
"Отчаяние"
Исках да прекарам повече време с Клеъри,но изненадващо, когато останахме насаме, почувствах някакво напрежение. Отдадох го на обтегнатостта на ситуацията, в която се намирахме, но истинската причина е, че се страхувах как бих могъл да предпазя Клеъри, ако Себастиан ни откриеше. Но не биваше да показвам слабост, все пак цял живот се оправях сам и се бях сблъсквал не с една или една гадости.
Клеъри все още стоеше до вратата сякаш се притесняваше, че ще я хванат докато нахлува в чужда къща. Хванах ръката и и я поведох да разгледаме наоколо. Жилището беше малко, имаше малък хол с камина, пред която изкусително бе поставен малък кожен диван с любимите за Магнус декоративни възглавници. За щастие тя бяха в цветове, които се връзваха с останалото обзавеждане. Останалато част от къщата бе заета от една спалня, модерно обзаведена кухня и баня. Между нас с Клеъри остана незададен въпроса, как ще си поделим спалнята, но аз не мислех, че тя имаше за какво да се притеснява, все пак преди по-малко от 24 часа бе спала в една стая с мен, сега нямаше да е много по-различно.
-         Гладен ли си ?- попита изведнъж тя, докато излизахме от спалнята.
-         Зависи дали можеш да готвиш. – подразних я аз, но тя само се усмихна и се скри в кухнята.След малко чух гласа и да извиква- Приготви се да си оближеш пръстите.
Засмях се и отидох в хола да запаля камината. Трябваше да се включа по някакъв начин в опита ни да се почувстваме по-комфортно в тази къща. Докато палех камината, забелязах че в един шкаф имаше наредени вина, затова грабнах едно от тях и го поставих на малката маса стояща до дивана. След като свърших заплануваните неща, седнах на дивана, за да изчакам Клеъри и да се опитам да избутам всички проблеми от съзнанието си. Накрая се отпуснах и заспах, докато не чух нежният глас на Клеъри да ме вика. Откъсвах се бавно от съня, който сънувах, докато не я чух да казва:
-         Джейс, Джейс, събуди се! Баща ти звъня два пъти. – това моментално ме извади от блаженното спокойствие и аз се изтрелях от дивана.
Изхвърчах от стаята и побързах да извадя телефона от джоба на якето си.
-         Да?- извиках запъхтяно на телефона.
-         Джейс, къде си ? Цял ден се опитвам да се свържа с теб!- усещах притеснянието на доведения ми баща, но в гласа му се долавяше и някаква друга емоция- страх, може би.
-         Извинявай, Майкъл, не съм си чул телефона.
-         Писна ми от теб и твоята безотговорност, Джейс. Не мога повече да търпя подобно поведение. Не искам да те виждам, така че не си прави труда да се прибираш у дома. – не очаквах такива думи. Знаех, че съм го разтройл, но не вярвах, че ще стигне до там да ме изгони от дома си. Явно бях сбъркал емоцията в гласа му. Той не изпитваше страх за мен, а беше примирен, че никога няма да се променя и му беше писнало от това. Затворих телефона и отидох в спалнята. Отпуснах се ,на пода до леглото, безпомощно и си позволих за кратък момент да махна маската на безразличие от лицето си и да усетя цялата тежест на ситуацията, в която се намирах.  Не усетих, кога Клеъри влезе в стаята и седна до мен. Бях и благодарен, че не ме попита, какво се е случило, но и сигурно беше чула разговора. Не ми се говореше за доведените ми родители, не ми се говореше за това, че съм ги разочаровал. Исках да бъда друг човек. Да нямам склонност да се забърквам в неприятности и да не наранявам хората около мен с действията си.
-         Сигурно истинските ми родители са усетили, че ще им донеса само неприятности и заради това са ме изоставили. – казах тихо и сложих глава между краката си.

-         Аз не бих те изоставила. – отвърна Клеъри също толкова тихо и ме прегърна. 

Архив на блога