Подземен свят (Фен Фикшън) Част XIII

„Огънят в душите ни”
Клеъри настоя да спим заедно в спалнята. Щях да уважа избора и, ако не иска да спим в едно легло, но тя изглежда бе по-спокойна, когато бях до нея. Но и не можех да отрека, че ми харесваше да усещам тялото и до себе си и да чувам равномерното и дишане. Тези мисли бързо ме унесоха и заспах, дори не усетих кога бе настъпило утрото и ако не беше вибриращия, на нощното шкафче до мен, телефон, нямаше да се събудя.
Излязох тихо от стаята и набрах номера, който ми беше звънял- Алек.
-         Здрасти. Какво има?- надявах се, Клеъри да не се събуди от разговора ми.
-         Обаждам ти се, защото Магнус искаше да ти предложи сделка, предвид ситуацията, в която се намирате. – Алек звучеше напрегнато, дали защото му беше неприятно да е момчето за всичко на Магнус или просто винаги беше нервен, ми беше трудно да преценя.
-         Целият съм в слух.
-         Става дума за това, да продължиш да работиш за него. Но подробностите ще узнаеш, ако дойдеш в бара.
-         Каква е тази потайност, не се ли опознахме достатъчно тези дни ? – опитах да се пошегувам, но това само изнерви още повече  Алек.
-         Виж,правя това, което ми е казано. Ако не си заинтересувам, не идвай.
-         По-спокойно, жребецо. Да не би, Магнус да не те е удовлетворил снощи ? – чух изръмжаване от страна на Алек, затова реших да не го дразня повече. – В колко часа искате да дойда ?
-         В 23:30. И не закъснявай.
Затворих телефона с мисълта, как мога да оставя Клеъри сама през нощта.
~Няколко часа по-късно~
-         Върви, Джейс! Няма да се случи нищо с мен, докато те няма. – Клеъри продължи да ме убеждава, както правеше през целия ден.
-         Или идваш с мен, или няма да отида никъде.- оставах аз непоклатим.
-         Познаваме се от седмица. Как мислиш, че се справях, преди да те срещна ?! – звучеше ядосана, но не мисля, че разбираше, колко силно бе желанието ми да я държа в безопасност, особено след като знаех каква слава се носи на брат и- Себастиан.
-         Писнало ми е всички да се държат собственически с мен. Заради това избягах от баща си, от брат си, от всички. Искаш да си тръгна и от тук ли ? Да, избягам и от тук. – не знаех какво да и кажа. – Не ме карай да го правя, защото не искам. Това е единственото място, на което съм се чувствала спокойна и защитена и не искам да го напускам.
-         Добре, но искам да се заключищ и ако чуеш или видиш нещо , ми звънни веднага. И дръж това с теб. – подадох и един кухненски нож.
-         Сериозно ли ? – тя се засмя.
-         Искам да имаш с какво да се защитиш, ако се наложи. – тя ми кимна, макар и леко престорено. 
-         Сега тръгвай, не карай Магнус да те чака. – Клеъри ме изпрати до вратата, а аз я завъртях във въздуха и я целунах.
Тази ситуация изглеждаше съвсем нормална, ако бяхме семейство и аз отивах на работа.. Но всъщност ние просто бяхме двама млади забъркани в големи неприятности, а аз отивах на среща в подземния свят.
Преди да отида в бара исках да се отбия да видя от далеч доведените ми родители. Исках да се уверя, че са добре. Но още щом наближих старата си къща, забелязах руините. От къщата нямаше и следа, освен обгорелите и основи. Спрях мотора си и веднага скочих от него. Кой бе направил това ? Къде бяха родителите ми ?Къщата бе увита в лента, за да не се приближава никой до нея, но аз я прескочих и започнах да отмествам падналите греди, сякаш очаквах да намеря сред тях телата на родителите си, но там нямаше нищо друго освен пепел. Паднах на колене. Можех да понеса да преследват мен, но защо трябваше да причиняват това на семейството ми ?! Ударих силно с юмрук една паднала дъска, но тя не поддаде, все едно имаше нещо под нея. Отместих я на една страна и намерих малка метална кутия с инициалите Дж.М. Взех кутията със себе си и се качих отново на мотора. Вятъра в лицето ми, спираше сълзите, които не можех да си позволя да отроня.