Подземен свят (Фен фикшън) - глава 17


„Дългоочкван финал”

Планът беше в действие. Запалих мотора си иго форсирах пред казиното на Себастиан. Сега ии никога. Отначало излязоха  няколко от доверените му хора, но щом видяха, че аз стоя отпред, талпата започна да се увеличава. Последен излезе Себастиан, на лицето му се виждаше усмивка, която ме притесняваше.
-          Я, кого е довлякло кучето ? – каза самодоволно Себастиан и си направи път между бодигардовете си.
-          Със сигурност не и полиция. Опс, всъщност точно това. – в далечината се чуха сирени и хората започнаха да се блъскат и да бягат.
-          Без паника. Този малък приятел няма какво повече да направи. – Себастиан се опитваше да задържи хората и за момент това се получи.
-          Всъщност мисля, че имам един последен трик в ръкава си. – контрирах опитите му за успокоение на тълпата.
Няколко полицейски коли спряха на паркинга и обградиха Себастиан. Той се показа с най-омайващата усмивка, на която бе способен.
-          С какво мога да ви помогна, господа ? – изтънчен ласкател и лъжец от класа.
-          Беше ни съобщено, че в заведението ви се продават наркотици. Трябва да проверим.
-          Уверявам ви, че това е фалшив сигнал. Много хора завиждат на успехите ми. – Себастиан ми  хвърли умопомрачителен поглед и подшушна нещо на един от хората си, който тръгна към мен.
Реших да остана на мястото си, все пак и полицията беше тук.
-          Господин Моргенстърн иска да се срещнете след като оправи нещата с полицията. Обещава, че ще бъде приятелски разговор.
-          Хах, признавам неговите приятелски разговори, с двайсет горили и престрелки, вече сме водили подобни диалози. – бях готов да тръгна, но не исках да изпускам шоуто.
След 15 минути, полицайте излязоха и носеха дрогата, която умело бях скрил между кашоните с алкохола, който внасяха в казиното. Полицайте бяха повикали подкрепление и скоро задържаха Себастиен в укриване и разпространение на дрога. Разбира се, нямаше да се задържи за дълго в затвора. Адвокатите му сигурно вече работеха по освобождаването му, но това щеше да ми спечели време да проуча бизнеса му по от близо и да разбера, защо търси толкова настоятелно кутията оставено от баща му.
Запалих мотора и направих кръгче около полицейската кола, но точно преди да тръгна, Себастиан показа главата си през прозореца и ми каза нещо, което никога няма да забравя.
-          Не се радвай толкова, братко. Ох, надявах се да ти съобщя това в по-задушевна обстановка, но за жалост трябва да научиш така. А, и предай поздрави на Клеъри, можем да си направим семейно събиране, след като изляза от затвора.
Полицейската кола потегли, а аз останах загледан в нея. Не можех да го проумея, не го вярвах, не исках да е така. Не можехх да съм брат на Себастиан... на Клеъри. Това означаваше, че съм син на Валънтайн. Това обясняваше,защо се забърквах в такива каши и правех такива проблеми, но все пак какъв беше шанса това да е семейството ми ?!

Карах бързо, както скоро не бях карал. Профучавах покрай коли и сгради, докато не излязох от града. Карах безцелно, опитвайки се да избягам от това, което бях научил, но за жалост , то беше заседнало в съзнанието ми, а от него нямаше как да избягам.

Коментари