"Сезонът на злополуките" - Мойра Фоули-Дойл (ревю)

by - ноември 08, 2016

"Сезонът на злополуките"  Мойра Фоули-Дойл


Анотация:


    Сезонът на злополуките е част от живота на 17-годишната Кара, откакто се помни. Всяка година към края на октомври се случва нещо – семейството на Кара става необяснимо податливо на инциденти. Когато това време наближи, те прибират ножовете надълбоко в шкафове, покриват острите ръбове на масите и изключват електрическите уреди... но злополуките ги следват навсякъде.
Защо са така прокълнати? И как могат да се спасят? Кара започва да задава въпроси и дълбоко пазените семейни тайни изплуват на повърхността. А тази година сезонът на злополуките ще счупи нещо повече от кости...



   "Сезонът на злополуките" е книга обвита в мистерия и загадки, мрачни тайни и завладяващи персонажи. Основната загадки в книгата е защо Кара и семейството ѝ, всяка година преживяват сезона на злополуките. Но докато четях, за да разгадая тази мистерия, в главата ми се появиха още много неизвестни, които направиха четенето на книгата още по-интересно и дори необходимо. Преди да започна да пиша това ревю, прочетох ревюта на други български блогъра, защото ми беше интересно какво мнение имат хората за тази книга. Останах доста изненадана от резултатите от това мое "проучване", тъй като се оказа, че "Сезонът на злополуките" не се слави с висок рейтинг сред читателите. Затова седнах и се замислих, какво в тази книга беше наистина добре написано и кое не чак толкова. Разбира се, по мое мнение книгата си заслужава поне 9/10 звезди, но щом пиша ревю за книгата, трябва да подходя малко по-обективно, затова ето всичко, което трябва да знаете за книгата, за да решите дали си заслужава да я прочетете. 

Сюжет:
   Както можете да прочетете от анотацията, в книгата "Сезонът на злополуките" се разказва мистериозната история на Кара и нейното семейство през месец Октомври, по-познат като "сезонът на злополуките". Но сюжетът на книгата е много по-оплетен от това. Както споменах и преди, загадките в книгата са повече от една и се разкриват бавно до самия край на книгата. Това, което определено ме грабна в книгата е символизмът, който е използван за описването на много от сцените и героите. Точно символите и епитетите, които е използвала писателката вплитат читателя по-дълбоко в историята и в загадките на книгата, като превръщат четенето в още по-мистериозно. Друго интересно нещо е, че историята е съвсем тривиална, леко зловеща, но съвсем обикновена, но заради прекрасния начин на писанена Мойра Фоули-Дойл, сюжета на книгата наподобява повече приказва, с чудните си персонажи и причудливи събития. Забавно е, че докато четях имаше момент, в който смятах, че всичко описано от главната геройня- Кара, накрая ще се окаже просто нейн сън и нищо няма да е реално, точно това поражда използваният символизъм. 

Персонажи:
  Всеки персонаж е строго индивидуално изграден и бива разгадан до края на книгата, заедно с основната загадка на книгата. Героите са многопластови, съдържащи в себе си не само чертите на характерите им, но и собствените им демони. 

  Книгата е написана от името на Кара, затова ще започна с нея. Тя както и останалите от персонажите е една объркана тийнейджърка, но общото между нея и останалите свършва до тук. Животът на Кара винаги е бил много сложен, объркан и странен, една от причините е сезонът на злополуките, но до края на книгата се разбира, каква е главната причина за това. От една страна Кара се опитва да бъде силна и смела, тя първа се заема с това да открие какво стои зад злополуките, които им се случват по едно и също време всяка година. Тя е единствената, която полага неимоверни усилия с умисъла да помогне на семейството си. Но дълбоко в себе си, тя е едно уплашено момиче, което не знае как да се пребори със собствените си емоции, подтискащо големи тайни в подсъзнанието си. Тя е оприличена с фея (това е пример за символите, които използва писателката, героите си имат свои двойници (подменените) ), защото притежава в себе си много сила, но също е и много лесно ранима. 
Алис е по-голямата сестра на Кара. Тя винаги стои някак в страни от групата им. Алис е единствената, която отрича да има сезон на злополуките, защото тя е един от малкото хора, които знаят част от тайната на семейството им. Алис е истински силна и борбена, и не случайно е оприличена като дърво тъй като устоява на бурите, които я спохождат. Докато четях нейната история, дълбоко и съчувствах, защото макар и измислен персонаж, някъде в света е съвсем възможно да има момиче, като нея, което колкото и силно, и смело да изглежда, е преживяло много и е дълбоко наранено. 
 Само е доведеният брат на Кара и Алис. Ще започна с това, че той е описан, като мъждукащо момче, защото точно така го виждат и околните- той мъждука между весело и спокойно момче , и несигурно и наранено момче. Зарадвах се, че в края на книгата, Кара и Сам се събраха, защото това им помогна да излекуват част от раните си и да станат поне малко по-сигурни в себе си. Бащата на Сам го е изоставил, когато е бил малък, но това не е най-голямата жестокост, която е изпитал от него. Затова и Сам "мъждука" между двата си образа- на весело и тъжно момче, защото не знае кое е по-лошо, това че е бил изоставен или това, че баща му е чудовище. 
Последният герой от чудната четворка е Беа. Тя е най-добрата приятелка на Кара и един доста интересен персонаж. На много пъти тя е наричана вещица, не само от приятели и съученици, но дори от самата себе си. Беа не е засегната от сезона на злополуките, но искрено вярва в него и винаги е до Кара, Алис и Сам. Тя има собствени проблеми, които са съвсем нормални за едно подрастващо момиче, но тя се опитва да избяга от тази нормалност, чрез страховитите истории, които разказва и картите, на които обича да гледа.  Нейния "двойник" в книгата, е като русалка, може би защото тя е толкова необикновена, че само едно магическо и трудно за откриване създание, може да изобрази нейната същност. 

"И нека вдигнем чаши за сезона на злополуките, за реката под нас, в която потъват нашите души, за раните и тайните, за призраците на тавана, да пием пак за пътя на реката."

  
  
     Основната тема в книгата е за осъзнаването на реалните проблеми, сблъскването с тях и разрешаването им (или заживяването с тях). Главните герой не са просто няколко объркани тийнейджъра, те са хора, преживели ужасни неща и борещи се да останат на повърхността. Връзката между героите е силна и жизненоважна за преборването на демоните им. Всеки от нас може да преживее сезон на злополуките, защото тогава не просто кожата бива разранена, тогава дори сърцето ти може да бъде счупено. 
  


"Случват се злополуки. Костите ни се чупят, кожата ни се цепи, сърцата ни биват разбити. Ние горим, ние се давим, ние оставаме живи"

You May Also Like

0 коментара