"Аз преди теб" - Джоджо Мойс (Ревю)

by - юни 17, 2016

"Аз преди теб" 
 Джоджо Мойс





Издателство: Хермес
Автор: Джоджо Мойс
Страници: 408
Оценка в Goodreads: 4,3/5





    "Аз преди теб" е книга, която те пренася в един свят, който е същевременно чужд, но и близък до всеки един човек. Всички сме чували или виждали хора, които са загубили способността си да се движат и сигурно сме си помисляли " Горкия човек", "Колко ли му е тежко ?","Сигурно е много трудно за хората покрай него, да го гледат така.". И наистина е така, животът на квадриплегиците и параплегиците е изключително тежък, а тази книга е за точно такъв човек. Човек,  който не може да движи крайниците си, но сърцето и умът му работят на пълни обороти. 

  Уил Трейнър ( главният герой) е бил активен през целия си живот - в работата си, във връзките си, в хобитата си, затова е и толкова тежко за него, когато губи двигателната си активност. Луйза Кларк , от друга страна, обича своята рутина- да живее с родителите си ,да работи близо до дома си и да се вижда с дългогодишния си приятел, нищо различно, нищо изкарващо те от равновесие. Но когато двамата се срещат, те са научават да живеят по-друг начин и да се наслаждават на живота. Взаимоотношенията им започват лошо, защото Уил не може да понесе някой да го съжалява и да се грижи за него, той отказва да повярва, че се намира в подобно положение, докато Луйза просто се нуждае от работа, защото е уволнена от предишната и тя за първи път през целия си живот се сблъсква с някакво препятствие. Но скоро те започват да свикват един с друг. Уил се нуждае точно от човек, като Луйза, който е открит, забавен, шантав, но и такъв човек, който се нуждае от стимул, за да открие собствения си потенциал. Уил Трейнър е всичко, за което Луйза е мечтала без да знае, защото той е широко скроен, борбен, умен и саркастичен. Той е нейният водач в живота, а тя неговата упора в последните му дни. 

***Следващите редове съдържат спойлери от книгата***

  Почти всяка глава от книгата ме спечелваше с нещо и ме караше да се замисля за нещата, които приемаме за даденост в живота си. Имаше такива моменти в книгата, в които започвах да се смея от сърце (Когато Уил подари на Луйза, чорапогащник на черни и бели райета, защото е бил любимият и като дете; Или когато двамата си направиха татуировки.), други моменти ме караха да се удивлявам на човешките емоции (когато Луйза и Уил се целунаха за първи път; когато Лу се гмуркаше и осъзна колко всъщност богат е света и че тя не е видяла дори малка част от него; когато с Уил говореха на плажа за това, че колкото и да го обича Луйза, той все още иска да сложи край на живота си) и най-вече, тази книга ми предостави много възможности да разкъсам сърцето си от мъка и безсилие (когато Луйза разбра, че Уил иска да умре; Когато Уил и каза, че колкото и Луйза да го обича, това не е достатъчно, за да се примири да живее, като инвалид; последният им миг заедно преди смъртта му; писмото, което Уил оставя на Луйза, за да може тя да го прочете, когато той вече не е между живите). До последно се надявах, че Уил ще поиска да живее, че когато види Луйза да стой до него, обичаща и приемаща го, той ще се разколебае и ще остане, но това така и не се сллучи. Последните страници от книгата буквално ми взеха дъха, а когато книгата свърши, стоях и гледах последното изречение с минути. 

"Не мисли за мен твърде често. Не искам да тъжиш. Просто живей добре. Просто живей. С обич - Уил"

 В тези думи се съдържа толкова много от мислите на Уил  и неговата любов към Луйза. Той иска тя да живее добре, да живее и заради него, но да не мисли за това, което е извършил, защото от самото начало, Уил вярва в нейния потенциал и знае, че тя може много повече от това да се грижи за един човек без бъдеще, за какъвто той се смята. 
***
Всеки един от героите в книгата се отличава със собствен характер и преценка за живота. 
Уил Трейнър е твърдоглав и саркастичен, знаещ какво иска и какво е най-добре за него. Той е реалист и борбен, въпреки нещата, които е преживял. 
Луйза Кларк е уникална, както Уил я нарича. С цветните си и шантави дрехи, тя никога не остава незабелязана. Шегите и и откритото и лице я правят човек, с когато можеш спокойно да общуваш. Тя е умна и изобретателна, притежаваща много потенциал, но криеща се зад рутината, защото я е страх да извади на показ това, което умее. Докато не среща Уил...
Катрин Кларк, сестрата на Луйаза, е умна и държаща всичко под контрол. Тя е по-малка от Луйза, но всички я мислят за по-отговорната, интелигентната и борбената. Тя е тази, която има амбиции и се стреми към по-високи върхове, но към края на книгата , самата тя се убеждава, че сестра и също притежава тези качества, въпреки несигурността си.
Патрик е бившето гадже на Луйза, (много се радвам, че скъсаха). Изключително посредствен и дразнещ персонаж. Разбирах защо Луйза имаше връзка с него, но нямаше как да не изпитвам ненавист към него и към начина, по който не оценява Луйза и мисли единствено за себе си и своите интереси. 
Г-на и г-жа Трейнър- макар големите си различия, и двамата се тревожат за Уил и искат той да се чувства добре, да се радва на живота. Бащата на Уил го подкрепя във всяко негово решение, защото е наясно, че Уил иска да умее да контролира живота си , когато не може да контролира нищо друго. Докато г-жа Трейнър иска просто синът и да остане жив, без да се замисля колко му е тежко и през какви неща преминава. 
Нейтън, е болногледачът на Уил. Но според мен, той е и нещо повече- негов приятел. Без Нейтън и Луйза, Уил нямаше да може да се наслади на последните си месеци живот и да забрави поне за миг за количката, в която стой постоянно, за нуждите ,от които се нуждае и за краят, който наближава. 




В края на този месец ще излезе филм по тази книга, затова и бързах да я прочета. Останах изключително доволна и я препоръчвам на всеки, който иска истински трогващо четиво, което може да разшири светогледа и да те накара да се замислиш за живота и всички негови аспекти. 





Натали  
 Оценка:9,8/10



   

You May Also Like

0 коментара