All you need is a little imagination

Глава десета Оказа се, че Магнус има доста имоти, което не беше странно. Той накара Алек да ни заведе до офиса му, докато се облече в подходящо облекло.  След  десетина  минути в неудобно мълчание, г-н Бейн влезе в офиса си, облечен в кариран костюм на светли и тъмни лилави райета. Беше заменил пухкавите чехлички с извънземни и сега беше обут в лачени черни обувки заострени отпред. Явно бяха нови, тъй като скърцаха през целият път, докато стигне до бюрото си. Но в този момент никой не  констатира  това, всички мислеха само за едно  - Себастиан Моргенстърн, престъпен бос с лоша репутация и още по-лошо  държание , но едното следваше от другото така или иначе. И аз не се славех с особено добро държание и характер, но защо не се бях издигнал толкова нависоко в подземния свят, бях само една пионка, която се приближи прекалено много до царя.  А най-лошото е, че до мен е царицата, а не знам как да я опазя. Може ли една пешка да се изправи срещу всички ? Може ли една пешка да победи ? Бях

Затваряш очи. Виждаш тъмнината. Нее, грешиш както винаги, това не е тъмнина, това е съвсем нов път. Никога не си предполагал, но той е там. Чака те, но ти никога няма да го видиш, защото си прекалено уплашен. Защо ? Страх те е от това, което може да се  намира там. Толкова си ... Няма значение.  Никой няма да намери друго освен мрак. Не се опитвай да влезеш в него сега, той просто ще те погълне. А, може би това си заслужавал от самото начало, защо ли ти говоря, така или иначе никой не слуша. Празни думи върху листа, които никой не чете. Толкова е тъжно, чак ми става смешно. Всеки иска толкова много, но никога не поглежда себе си. Колко много не знаете, че съществува във вас самите.  Не, не всичко е какъв е цвета на очите ви или дали сте с хубава фигура. Обвивка. Като шоколада, на кого му пука за опаковката му, като накрая я изхвърляте. Вътре е важното.  Сега аз затварям очи, защото не мога да го понеса. Зарежете науката, която ви казва, че тялото ви може да понесе налягането, понякога