Подземен свят X глава

Глава десета

Оказа се, че Магнус има доста имоти, което не беше странно. Той накара Алек да ни заведе до офиса му, докато се облече в подходящо облекло.  След десетина минути в неудобно мълчание, г-н Бейн влезе в офиса си, облечен в кариран костюм на светли и тъмни лилави райета. Беше заменил пухкавите чехлички с извънземни и сега беше обут в лачени черни обувки заострени отпред. Явно бяха нови, тъй като скърцаха през целият път, докато стигне до бюрото си. Но в този момент никой не констатира това, всички мислеха само за едно  - Себастиан Моргенстърн, престъпен бос с лоша репутация и още по-лошо държание, но едното следваше от другото така или иначе. И аз не се славех с особено добро държание и характер, но защо не се бях издигнал толкова нависоко в подземния свят, бях само една пионка, която се приближи прекалено много до царя.  А най-лошото е, че до мен е царицата, а не знам как да я опазя. Може ли една пешка да се изправи срещу всички ? Може ли една пешка да победи ? Бях длъжен да опитам, а и досега не знам да е имало толкова сексапилни пешки.

Магнус отвори един от шкафовете зад бюрото му и отключи някакво сандъче с  ключа, който висеше като медальон на врата му.  Нямах представа, какво търси, още повече какво може да извади от там, но след няколко минутно тършуване, той се обърна към нас и вдигна един ключ във въздуха.

-         Това е вашият нов дом. – двамата с Клеъри погледнахме едновременно към него и ако можеше ченетата ни да увиснат до земята, щяха да го направят. – И нали знаете, не е завинаги. – подметна Магнус и прекъсна магията.

-         Да, разбира се. Възможно най-скоро ще разрешим проблемите си. Благодаря Ви много! – Клеъри се изправи и отиде да се здрависа с Магнус. Това ме учуди, толкова официален жест за една толкова неофициална обстановка. Реших, че не трябва да изпитвам късмета си и последвах примера на приятелката ми.

-         Как може да стигнем до тази къща ? – обърнах се този път към Алек, тъй като той стоеше в страни и гледаше напрегнато.

-         Мога да  ви заведа до там, а после ще се върна. – въпреки, че бяха партньори, Алек все още търсеше позволението на Магнус, което ме наведе на мисълта, че между тях стой йерархията, на която е изградена и професионалната им връзка.  Как ли щеше да завърши всичко между тях ? Подсмихнах се на себе си и тръгнах към вратата, като междувременно хванах Клеъри за ръката и я дръпнах след себе си. В началото тя се стресна, но след това напълно се отпусна и ме последва. Дали щеше да ме следва така винаги ? И по-важното, дали си заслужаваше да го прави ? Загърбих тези мисли и реших да мисля само за утрешния ден. Себестиан нямаше да чака, трябваше да се подготвим. Но как ?

Бяхме стигнали до паркинга и единствено моторът ми и джипа на Алек бяха останали там. Алек се обърна към нас.

-         Ще вземе джипа на Магнус, вие карайте плътно зад мен. – Значи автомобилът не е бил негов, вгледах се още веднъж в превозното средство и забелязах малките детайли, които го свързваха с Магнус – звездичките около дръжките на вратите и висящото еднорогче на огледалото за задно виждане.

-         Предай после на г-н Бейн, мойте поздрави за страхотното возило. Сложих каската на Клеъри и запалих мотора, докато Алек се отдалечаваше с гневен поглед от нас.

Да се движим по тъмните и пусти пътища извън града. Сякаш летяхме. Бяхме сами, яхнали вятъра, препускащи към хоризонта, владеещи този миг. Свободни в тази реалност. Искаше ми се да извикам с цяло гърло. Адреналинът във вените ми се увеличи. Обожавах точно тази част от карането – свободата. Сякаш се оставяш на съдбата – може да те накара да полетиш, а после да те приземи за броени секунди и все пак го правиш, предаваш се и чакаш в блажено спокойствие.

Алек зави по един страничен път, който миаваше през малка горичка и се озовахме  в края на поляна, оградена от иглолистни дървета. В срещуположният край се намираше малка къща, която изглеждаше доста уютна. Спрях мотора и Клеъри скочи от него с облекчение. Тя явно не беше усетила това, което аз чувствах. Алек ни чакаше на верандата пред дървената врата на къщата. Клеъри отключи и влязохме вътре. Алек отказа да се присъедини към нас под претекст, че Магнус го чака . Предупреди ни още веднъж да сме внимателни и да се справим със Себастиан по-бързо и накрая си тръгна. Бяхме сами, но успокоението не идваше.