Среднощни размисли

Затваряш очи. Виждаш тъмнината. Нее, грешиш както винаги, това не е тъмнина, това е съвсем нов път. Никога не си предполагал, но той е там. Чака те, но ти никога няма да го видиш, защото си прекалено уплашен. Защо ? Страх те е от това, което може да се  намира там. Толкова си ... Няма значение.  Никой няма да намери друго освен мрак. Не се опитвай да влезеш в него сега, той просто ще те погълне. А, може би това си заслужавал от самото начало, защо ли ти говоря, така или иначе никой не слуша. Празни думи върху листа, които никой не чете. Толкова е тъжно, чак ми става смешно. Всеки иска толкова много, но никога не поглежда себе си. Колко много не знаете, че съществува във вас самите.  Не, не всичко е какъв е цвета на очите ви или дали сте с хубава фигура. Обвивка. Като шоколада, на кого му пука за опаковката му, като накрая я изхвърляте. Вътре е важното.  Сега аз затварям очи, защото не мога да го понеса. Зарежете науката, която ви казва, че тялото ви може да понесе налягането, понякога налягането е в главата ти. Притиска те. Убива те. И когато затвориш очи, виждаш пътя. Сега го видя, нали ? Жалко, че е твърде късно.