Скритият оракул - Рик Риърдън (ревю)

Скритият оракул

Рик Риърдън

          

           

            Издател: Егмонт

            Автор: Рик Риърдън

            Година на издаване: 2016

            Брой на страници: 368

  

 ВИНАТА Е ТВОЯ. СЕГА ЩЕ СИ ПОНЕСЕШ ПОСЛЕДСТВИЯТА. 

 Аполон ядосва Зевс и затова е наказан да живее в тялото на шестнадесетгодишно момче, което има акне и коремче. Звучи, като начало на голямо приключение и е точно това. На всичкото отгоре, е принуден да служи на момиче, което може всеки момент да го убие и всички го обвиняват, че Делфийският оракул не работи, заради него. Но животът на смъртен си има и предимства, като сините сладки на майката на Пърди Джаксън, бисквитите "Орео" и най-вече бекона.. Ах, ако можеше, Аполон би написал ода за бекона. 

  

    Запозната съм със света на полугобовете още когато излезе първата книга на Рик Риърдън - "Пърси Джаксън и боговете на Олимп: Похитителят на мълнии". Страстта ми към лагерът на нечистокръвните никога не е стихвала, затова и нямах търпение да прочета поредното приключение в старогръцки стил. Не останах разочарована. Книгата е пълна със забавни моменти, но и с такива които те държат буден през нощта, докато четеш поредната глава от историята. Дори след като прочетох книгата в мен още стоят онези емоции, които само една хубава книга може да те накара да почувстваш, а именно желание за приключения и всевъзможни други топли емоции към героите. А, така и така съм споменала героите, да поговорим малко и за тях.

   

   Аполон, разбира се, е в центъра на събитията от книгата. Неговият образ е обрисуван с много хумор, заради егоистичните мисли, които има, като бог, но и заради реакциите му към всичко ново, което изпитва. Много ми допадна, че когато поживява малко с децата си в лагера на нечистокръвните, той се привързва към тях и става загрижен за живота им. Имаше моменти от книгата, в които искрено се забавлявах, докато четях мислите му (първо, когато опитваше храната, която майката на Пърси им даде; второ, когато разговаряше с царицата майка и и разпираше), но имаше и такива моменти, в които искрено му съчувствах (когато разбра, че децата му са изчезнали и когато всички разчитаха на него да предприеме нещо срещу огромния колос). Изключително много ме забавляваха отношенията му с Мег Макафри (младата полубогиня, на която трябва да служи). Двамата са уникален екип, които чрез спорове, но и подкрепа успява да се справи с всяко препятствие по пътя им. 

   

Мег Макафри ми се стори доста странна в началото, а в края на книгата разбрах защо. Няма да слагам спойлери, само ще кажа, че нейният персонаж е многопластов и вярвам, че в следващите книги от поредицата ще видим повече от нея и възможностите и, защото колкот
о и да изненадва читателя, определено може да очакваме още от нея. Това, което ме грабна в образа и от самото начало, беше колко смела е и как не се спираше пред нищо. Тя е луда глава, дори Аполон я нарича "парцалива", но в себе си, Мег крие голяма вътрешна сила. Тя не се опитва да се хареса, а по-скоро превръща всичко и всеки на пух и прах, докато се усмихва непукистично. Обожавам връзката и с праскови (малък дух на земята, направен изцяло от праскови и облечен в пелена). Колкото и да не се съобразяваше с никога, тя веднага успя да се свърже с това малко създание и двамата успяха да умилят дори Аполон, въпреки че той е искрено ненавижда земните духове.

Тримата - Аполон, Мег и Праскови, са ВИП отбора, който наистина може да зарадва сърцето на читателя и да го пренесе в техния свят. Основната мистерия на книгата също е много интересна, всички тези неща с оракулите, с възвърналите се императори, с триумвиратът на злото, ме държаха в напрежение през цялото време и нямах търпение героите да разрешат мистерията, и да се изправят срещу злото, а след това да му разкажат играта, ккакто винаги правят. Още не мога да се примиря напълно с края на книгата, заради нещо, което се случва с Мег. Няма да отрека, че донякъде го очаквах, но смятах, че накрая тя ще застане зад Аполон, защото двамата наистина се справяха страхотно, но може би всичко ще се нареди в следващите книги. 

  

   

    Нямам търпение да изкажа и голямата си радост за това, че Уил Солас (синът на Аполон) и Нико ди Анджело (синът на Хадес)  са гаджета. Това обявяване на връзката им в тази книгата, наистина внесе една различна нотка в историята и вярвам е зарадвала хиляди фенове на поредицата. Двамата са изключително сладки заедно, въпреки непокорния нрав на Нико. Те се подкрепят и доказват на няколко пъти, какъв добър отбор са, независимо различията си. Друга хубава страна от връзката им е, това че показва самото мнение на писателя към този вид връзки и дори разкрива черти от характера на други персонажи (самият Аполон си признава, че една от двете му големи любови, е бил мъж). 

  

   

    Книгата "Скритият оракул", няма да разочарова никой, който вече е чел книги от Рик Риърдън и със сигурност ще разбуди любопитството на тези, които за първи път ще се сблъскът съв света на полубоговете. Книгата е едно страхотно четиво, затова искрено ви я препоръчвам. 

Натали

 Оценка: 9,7/10