"Лейди Полунощ"- Касандра Клеър (ревю)

"Лейди Полунощ"

Касандра Клеър

Издателство: Ибис

Автор: Касандра Клеър

Година на издаване: 2016

Брой страници: 650

   В света на ловците на сенки нещата са започнали да се нормализират след събитията от "Град на небесен огън". Въпреки че видът им е почти е бил унищожен, воините с ангелска кръв са се въздигнали от пепелта, като феникси. "Лейди Полунощ" е книга, разказваща за Ема Карстерс и Джулиън Блекторн, които вече не са малки деца с тежки спомени за Тъмната война, а са пораснали младежи, пред които има много препятствия и забранени желания.

Новата книга на Касандра Клеър е първата от поредицата "Тъмни съзаклятия". Главните герои в нея са вече познатите на феновете на писателката - Ема Карстерс и Джулиън Блекторн, както и други членове от семейство Блекторн. В книгата участват и персонажите от другите и книги, което дообогатява света и създава една нишка на свързаност, обгръщаща целия свят на ловците на сенки.

"Lex Malla, lex nulla"- Лошият закон, не е закон. Това е мотото на семейство Блекторн и описва доста добре част от препятствията, пред които се изправят двамата главни герои. Ема и Джулиън (Джулс) са парабатаи, а това е силна връзка в техния свят. Парабатаят е най-добрият ти приятел, този на когото можеш да разчиташ в битка, този които винаги е до теб. Но има нещо свързано с парабатаите, което е строго забранено, а имено да се влюбят. Покрай всички проблеми, които имат, Ема и Джулс допускат точно тази грешка- те се влюбват страстно един в друг, но любовта е тази, която може да ги погуби.


 "Лейди Полунощ", както всяка друга книга на Касандра Клеър, ме остави без думи (само нечленоразделни писъци, в напрегнатите моменти и в моментите, където имаше любовни сцени или се появяваха вече познати персонажи), но изпитах също и буря от всякакви емоции, която само Касандра Клеър може да ме накара да почувствам. Тези книга ме изпълни с надежда, накара ме да се ядосвам, да мечтая, да плача, да се радвам. Не ми стигат думите, за да споделя това, което изпитвам, сега след края на книгата. Хубавото е, че всеки може да започне да я чета, независимо дали е запознат с ловците на сенки или никога не е чувал за тях (със сигурност след тази книга, ще се влюби в този магически свят, както всеки от почитателите на писателката).

  Преди да премина към частта, където на дълго и широко изразявам мнението си и емоциите си за всяка част от книгата, ще изкажа възгледа си за всеки един от героите.

 На първо място Ема Карстерс, тя винаги е първа -   в битките, в остроумните забележки, в опасните идеи, в сърцето на Джулиън. Ема е борбена и готова на всичко за хората, които обича.Тя с радост се хвърля в битка, без да мисли за това, дали би пострадала, защото от малка е свикнала да понася всякакви рани. Преживяла смъртта на родителите си, тя има само Джулс на този свят, където винаги се е чувствала сама, независимо колко хора има покрай нея  и точно това я е научило да се справя така добре във всяка ситуация, в която се озове. Харесвам в нея това, че е решителна и действа веднага, щом се убеди в нещо, въпреки че това може да има и лоши последствия, и тя все пак е готова да ги понесе.
  Джулиън Блекторн- той е като айсберг, част от него винаги остава скрита (в повечето случаи, по-голямата част от него).

    Джулиън съчетава в себе си наивността и нежността на малкото момче, което е бил по време на Тъмната война и смелия, и решителен млад мъж, които прави всичко за семейството си. От началото на книгата до самия и край, той ме изненадваше с всяка своя постъпка и с всяка своя реплика. Няма друг персонаж, който да притежава толкова черти на характера, толкова качества, но и да понася толкова болка, колкото Джулс. В книгата той беше романтичен, нежен, срамежлив, борбен, жесток, силен, несигурен, стратег, боец и още много, много други неща. Разбирам, защо Ема е влюбена в него, няма как да не се влюбиш в някой, в когото можеш да откриеш толкова много неща и все пак да можеш да разчиташ безрезервно на него.

Семейство Блекторн е разноцветно, като палитра. Всеки един член от семейството е различен, както няма два еднакви цвята, но в себе си те носят нюансите, които ги правят това, което са.

Тиберий Блекторн ми е любимец, заради начина по който гледа на света. Всеки го мисли за по-слаб, защото е различен, но той доказва, че различните понякога са по-силни и от най-добрите бойци.
Ливи Блекторн е близначката на Тиберий, тя е жертвоготовна, би направила всичко най-вече за близнака си. Освен това тя е изключително умна и мъдра, истински ловец на сенки, до мозъка на костите си.
Дру Блекторн е момиче, което всеки иска да защити, но като всички други от семейството си, тя би се жертвала на драго сърце за един от братята или сестрите си, защото няма значение на каква възраст си, щом в сърцето си носиш доброта.
    Тави Блекторн е описан толково добре и с толкова нежност, че ти се иска просто да го познаваш, за да можеш да го закриляш така както правят всички от семейството му. Той е малкото човече, което внася радост в ежедневието им, но въпреки това всички знаят, че един ден той ще стане достоен ловец на сенки.
   Марк Блекторн, за него имах съмнителни чувства в началото на книгата. Струваше ми се арогантен и надменен, но докрая си пролича, че би дал всичко за тези, които обича и всъщност е една ранена душа, която се нуждае от подкрепа и любов. Той е изключително объркан, заради времето, което е прекарал в Дивия лов, а и смесената му кръв го кара да се чувства не на мястото си, нито в Института, нито сред елфите. Радвам се, че накрая той все пак осъзна, че семейството е над всичко, независимо колко трудно може да му е понякога да се впише.

Кристина е интересен персонаж. Ловец на сенки дошъл от Мексико, за да избяга от личната си драма, тя бързо се вписва в семейството, става приятелка на Ема и е готова да влезе във всяка битка с тях. Тя ми допадна от самото начало, защото когато Ема не можеше да говори с Джулс, Кристина винаги беше до нея.

***ЧАСТ СЪС СПОЙЛЕРИ***

  "Лейди Полунощ" е книгата, която ме държа две нощи будна, само за да успея да прочета, колкото мога повече. Основният конфликт, взаимоотношенията между героите, малките детайли и обрати, всичко това създава една уникална атмосфера, която поглъща читателя, докато той не може да мисли за нищо друго, освен за книгата.
 В книгата според мен имаше три важни аспекта - убийствата, любовта и семейната връзка. Убийствата, разбира се, бяха основния проблем. Семейство Блекторн, Ема и Кристина, трябваше да разберат, кой извършва убийства и с каква цел, но това беше обвързано и с любовната драма между Ема и Джулс и със семейство Блекторн, като цяло. Изключително много ми допадна това, че цялата история за лейди Полунощ звучеше, като приказка, а стиховете от Едгар Алан По, принасят един тъмен и загадъчен мотив към цялата история. Не очаквах извършителя на убийството да е този, който се  оказа че е , защото след Магнус, бях на мнение, че всеки магьосник е шантав и добродушен човек, живял хиляди години и винаги е стоял на страната на ловците на сенки. Очаквах, че накрая Ема ще си отмъсти за убийството на родителите си, но не очаквах, че Анабел Ли ще се събуди, въпреки че опита  за възкресяването и  е неуспешен. Със сигурност следващата книга ще е още по-интересна и пълна с още повече обрати.
   Но сега да поговоря малко за невъзможната любов. Това беше нещото , което ми разкъсваше сърцето през цялото време - Джулс и Ема толкова близки, но и толкова очуждени едновременно. Искрено съчуствах на Джулиън, че не смееше да признае чувствата си, защото от една страна е Клейва от друга са чувствата на Ема. Сцените, в които той я гледаше с обожание и искаше да бъде с нея и моментите, в които той препрочиташе забраната за любовта между парабатаи, ме съсипваше и ме караше да му съчувствам толкова много, че ако имаше как щях да се пренеса в Лос Анджелис (магическия) и щях да го прегърна само и само, за да се опитам да взема част от болката му. Затова и бях много щастлива, когато Ема осъзна, че също е влюбена в него, защото тя е тази, която действа във връзката им и тя е тази, която поема инициативата. От една страна, се радвам, че Ема подтикна Джулс да и признае чувствата си и двамата преживяха някои страхотни моменти, но от друга страна я намразих, заради това , че трябваше да го нарани, въпреки че знам, че това нарани и нея, но както Джулс и каза " Нищо не е по-важно от любовта.Нито дори висш закон.". И все пак е ясно, че колкото и да се нараняват, колкото и време да минава, те са създадени един за друг и ще открият начин да бъдат заедно.

Другата трагична двойка или по-скоро любовен квадрат са Марк и Кристина, и техните възлюбени -  Кийран и Диего. Кристина и Диего имат общо минало, което не могат да пренебрегнат, както и Кийран и Марк, но за разлика от Кристина и Диего, Марк губи вярата си в Кийран и тяхната връзка е обречена. Диего или "съвършеният Диего", както всички го наричат, не ме впечатли с нищо, той е човек, който сякаш знае какво влияние има върху хората и съвсем спокойно се възползва от него. Колкото и да твърди, че обича Кристина, според мен те не са добра двойка, защото химията, която имаше между нея и Марк не може да бъде сбъркана и те със сигурност накрая ще се съберат.

   Така и така съм започнала с двойките, ще изразя едно мое съмнение, а то е за Тиберий и Кит Рук или както стана ясно по-късно - Кристофър Херондейл. Смятам, че те ще бъдат страхотна двойка, защото още в момента , в който Тиберий опря нож в гърлото на Кристофър, между тях нямаше напрежение или страх, или каквато и да е друга емоция, а те по-скоро се чувстваха комфортно заедно. Когато Кристофър се нанесе в института и Тиберий остана пред стаята му, това беше ясен знак за мен, че двете момчета си подхождат. Кристофър ще бъде този, които ще разбере странностите на Тиберий, а Тиберий ще помогне на Кристофър да се впише в този нов за него свят.


***КРАЙ НА СПОЙЛЕРА***





Това беше доста дълго ревю, което пак е късо в сравнение с това, което става в главата ми, след като прочетох книга на Касандра Клеър. Надявам се, когато стигнете до тук да сте изпитали поне малко от моите емоции, които се опитах да предам и ако още не сте прочели книгата, дано съм ви накарала да изтичате в най-скоро време до книжарницата, за да си я вземете. Няма да съжалявате, защото "Лейди Полунощ" е едно незабравино приключение, с много екшън и много емоции и според мен, всеки трябва да изпита такава наслада, когато прочете някоя книга, а Касандра Клеър определено знае, как да ни накара да го почувстваме.

П.П
   Искам да изкажа радостта си, че авторката е написала в края на книгата разказ за героите от "Реликвите на смъртните". Това беше, като малък подарък за феновете и, за което аз лично съм и изключителна благодарна. Беше страхотно да науча какво се случва с любимите ми герои и да разбера, че животите им са се наредили перфектно.

"Анабел Ли" - Едгар Алан По