Максимата на смъртта (История за любов, магия и различия)

    Здравейте, приятели,

       заочнах да пиша нещо ново и реших, че трябва да го споделя с вас. Тук ще кача неговото начало, а по-надолу ще сложа линк към страницата, в която го качвам, за да следите всяка нова глава от моето ново приключение. Надявам се да ви хареса. Историята се казва "Максимата на смъртта", тъй както е казала Агата Кристи "Кои минути са били най-важни в твоя живот, ще разбереш, когато е късно". Такава е и моята история, в нея едно момиче ще се опита да възстанови мира в един свят със строги правила и крехък мир, но за да го постигне, ще трябва да се откаже от неща, които са били важни за нея. 

"Век след век, единствената цел на хората е да контролират светя, но това ги води единствено към тяхната собствена разруха."Максимата на смъртта" показва как от хаоса може да се възроди нов свят, но дали той ще е по-добър, отново зависи от хората. Любов, различия и магия се смесвят, за да покажат на едно момиче, че не винаги можеш да вярваш на сърцето си, но с всяка грешка, то става все по-силно."

Пролог

          През 2139 година света изглеждаше разрушен. Мирът беше дума, която отдавна бе излязла от употреба. Но по-лошото бе, че хората не мислеха  за себе си и за семействата си,а за войната. Тази, която трябваше да реши, кой ще властва над света.

Гавин мислеше, че това са прекалено глобални цели и от цялото насилие няма смисъл, но той бе само на единадесет, а единадесетгодишните деца, макар и отраснали в този свят, мечтаеха за дни прекарани в игри и пушки- играчки. За жалост, те получаваха детство пълно с боеве и истински оръжия.  И в крайна сметка, когато пораснеха, те се превръщаха в бойни машини, готови да се бият до край.

Събранието днес се провеждаше в тайната щабквартира на клана им. Гавин стоеше начело- достоен заместник на баща си. Онова миролюбиво момче от преди няколко години бе заменено от силен и умен мъж в тъмна униформа със знака на групата им – око на влечуго с три рога, приличащи на удебелени мигли.

-          Дишат ни във врата. Трябва да направим нещо, Гавин. – един възрастен човек се обади от дъното на залата.

-          Затова Ви събрах днес. Трябва да обсъдя с вас плана си. – Гавин бе уверен, а спокойният му глас и стойката му само допринасяха за този му образ.

-          Нека го чуем тогава. – отново проехтя гласа на мъжа.

-          Всички знаем, че тази война се води от години, но някак силите ни винаги остават равни. Време е да променим това.  – Гавин се изправи, а в стаята влязоха няколко човека , с бели престилки. – Това, господа, са хората, които ще ни донесат победата.

Из залата се разнесе шепот. Всички гледаха Гавин и хората зад него с недоумение.

-          С тяхна помощ, ще създадем елексир, които ще отключи различна част от потенциала на мозъка ни. Добре дошли на прага на новата епоха, в която ние ще управляваме този свят.  – под влияние на възрастния мъж, всички в залата се разсмяха.

-          Искаш да еволюираме, за да победим ?

-          Защо не ? Щом не можем да поемем тази стъпка, значи не сме готови и за властта, заради която водим всички тези войни.

-          От малък живееш в  илюзорен свят, Гавин. Този елексир, за който говориш не може да бъде създаден, но дори и да може, ще се случи след няколко десетилетия, а може би и повече. Дотогава ще сме мъртви и победени.

Словестната борба между Гавин и възрастния му опонент накара всички в стаята да се смълчат и безмълвно да чакат краят на кавгата.

-          Дректар, моля те, като най-стария член на нашия отряд, си важна част от него, но и си видял повече неща от нас, затова остави скиптицизма и бъди това, което си- войн.

-          Наистина добри и силни думи, но плана ти все още ми звучи, като детска приказка.

-          Е, предполагам, че трябва да те убедя някак.

Гавин се приближи към Дректар и го погледна в очите. За няколко секунди погледите им се разфокусираха , докато накрая Дректар не затвори очите си.

-          Отново ли си на същото мнение, Дректар ? Още ли смяташ, че не можем да създадем подобен серум? – Дректар отвори очи.

-          Не, Гавин. Плана ти е блестящ и имаш цялата ми подкрепа.

Хората около тях започнаха да ги гледат изумено , освен тези , които бяха влезли последно. Гавин щракна с пръсти , а след това седна на стола си видимо изморен.

-          Какво се случи току-що ? Каква магия ми направи, Гавин ?

-          Показах ти детските си приказки, а ти изглежда се съгласи с тях.  – Самодоволната усмивка на Гавин ядоса Дректар, но останалите все още стояха и гледаха невярващо.  -  Както разбрахте, елексира вече е синтезиран, но в малко количество. След седмица ще бъдем готови да инжектираме всичките си хора.

***

-          Трябва да атакуваме  Вертоните. Прекалено дълго стояхме настрана. Сега е нашия шанс да се изправим с цялото си могъщество и да сложим край на групата им.

Яростни викове на подкрепа започнаха от тълпата. Мъжът, който стоеше отпред, вдигна над главата си оръжие, което държеше и извика в синхрон с групата.

-          Сега или никога. Нашите братя и бащи не са умирали напразно. Нашите семейства не са страдали просто така. Ние ще властваме над тази земя и никой не може да ни спре.

Със серия по-шумни и възторжени викове, тълпата отново откликна на думите му. Всички извадиха оръжията си, чакащи сражение. Сражение, което да им донесе победа.  На мъжът отново му се наложи да ги накара да замълчът, за да може да им каже плана за действие.

-          Внедреният ни човек е разбрал, че след седмица в селището им ще има тържество. Това означава, че ще са уязвими и ще имаме предимство.  Искам всички главнокомандващи на петте отряда да се явят при мен, за да уточним плана, а останалите да подготвят оръжията. Свободни сте.

Хората започнаха да се разотиват, докато в един таен кабинет на клана, се обсъждаше погрoма на Вертоните.

След една седмица

В базата на Вертоните.  Гавин нямаше търпение да види способностите, които ще придобият хората му.  Бяха решили да инжектират сто от тях, макар че беше рисковано.  С такова количество серум трябваше да се борави внимателно.  И те щяха да внимават, стига след това да получат това, което желаят.

-          Гавин, ще започваме да инжектираме хората. Идваш ли ?

-          Да, разбира се.

Пред здравния пункт имаше тълпа от хора, а вътре беше още по-претъпкано.  С  усилия, Гавин успя да си пробие път през хората и да стигне до кабинета, в който вече бяха започнали първата процедура.

-          Сложихте ли и серума ?

-          Да, чакаме да започне промяната.  - Гавин се приближи до жена на средна възраст, лежаща на легло в средата на стаята.

-          Как си ? – той стисна ръката и.

-          Усещам напрежение в главата си. Не мога да го издържа.

-          Скоро ще премине. Не се тревожи, аз съм до теб. Остави се на усещането и не се бори срещу промяната. – жената затвори очи.

Гавин остана до леглото и, докато изведнъж то не започна да се издига леко във въздуха.  Жената започна да трепери и когато се успокой и отвори очите си, леглото отново бе неподвижно върху пода.

-          Добре дошла.

Цяла сутрин, Гавин стоеше до хората и им помагаше да минат през промяната.  Заедно с тях откриваше новите им способности и се опитваше да им ги обясни, макар да изпитваше трудности понякога.  Някои от пациентите се плашеха , когато видеха на какво са способни, други пък  изпадаха в еуфория. Гавин ги гледаше отстрани и бе доволен, че предизвика всичко това , не заради славата, може би дълбоко в сърцето си знаеше, че не го прави и заради победата. Той искаше нещо, което да разсее хората от битките и тайно се надяваше, че с еволюцията им, ще се промени и желанието им за властване.

 Гавин мислеше за това, дори когато ги атакуваха.  Три отряда от вражеският клан оградиха хората му и медицинския пункт, докато други два - въздушни  отряда , се подготвяха да опожарят сградата. Още щом първата искра докосна покрива и огънят навлезе в лекарския кабинет, серумът избухна.  Мощна вълна разруши сградата, събори двата хеликоптера над нея и запрати хората на метри от останките.  Чак след няколко часа, всички започнаха един след друг да се събуждат.  Но начина, по който ставаше събуждането бе удивителен.  Едни летяха, други ставаха невидими, трети променяха времето. Изведнъж никой не мислеше от кой клан е, а какво умение е придобил.  Но най-впечатляващото бе това, че хората започнаха да си помагат.  Момиче, което можеше да лети, пренасяше хората на безопасно място; мъж  с необикновена сила преместваше отломките от сградата и хеликоптерите; жена с лечителски способности лекуваше раните на пострадалите.  Тези хора бяха различни, а това бе началото на един нов свят. 

Ако началото на "Максимата на мъртта" ви е харесала може да коментирата и да преминете към линка по-долу, за да прочетете и следващите излезли части. Ще се радвам, ако видя вашите мнения за историята ми и приятно четене!

https://www.wattpad.com/myworks/72871873-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0