"Делириум"- Лорън Оливър (ревю)

"Делириум"
Лорън Оливър

 
    От около година се опитвам да намеря време да прочета книгата "Делириум" от Лорън Оливър. Едва на този късен етап успях да и отделя време и изобщо не съжалявам, че я прочетох., съжалявам единствено, че съм отлагала толкова дълго. Книгата може да се свърже с няколко напълно различни жанра, като антиутопичен, романтичен и young-adult. Точно заради това, че съчетава в себе си елементи на различни типове книги, книгата се превръща  в прекрасно четиво. Лека тема за красотата на първата любов е обременена от чувството за неосъществимост и липса на свобода.




    Главната геройня- Лена, вярва необозримо силно в системата, която проповядва за един живот без любов и последствията от нея. За този антиутопичен свят, любовното чувство е най-голямата заплаха и причината да се водят най-суровите битки. В деня, в който Лена трябва да бъде "имунизирана" срещу евентуално разболяване с любов или както е наречено в книгата- dilirium nervosa amor, момичето вижда за първи път обаятелния Алекс. Когато погледите им се засичат, нещо припламва в Лена и това е първото от поредица събитията, които водят до момента, в който главната геройня губи вярата си в обществото, в което живее. Тя загубва представа, кое е истинско и правилно, но Алекс е нейният водач по опасния път на проглеждане на истината и бунтуване срещу остановените норми и правила.

        За да бъда честна със себе си и с вас, персонажът на Лена не ме впечатли с нещо особено. В повечето момент , тя ми беше твърде залисана, инатлива и сляпо вярваща в неща, в който са и повтаряли цял живот, а тя не е подлагала на съмнение. Все пак към края на книгата се забелязва развитието на персонажа ѝ и става по-лесно и приятно да се следи нейната гледна точка. 

"Дотолкова съм свикнала да мисля, че границите са създадени, за да държат онези извън тях, че не съм се замисляла, че също и държат нас вътре."

   Алекс от друга страна ми стана любим герой, защото е типичният харизматичен персонаж, който е с благ и шеговит характер, държи всичко под контрол и в определено ситуации създава впечатление на "лошото" момче. Благодарение на него, Лена успява да направи разлика между правилното, за теб самия и наложеното от околните, което те смятат, че е добро за теб. Тяхната любовна история изниква в съзнанието ми под образа на пеперуда, която е така красива и свободна, макар над нея постоянно да виси опасността от това някой да и прекърши крилата.

   Хана, най-добрата приятелка на Лена, е страхотен персонаж. Тя е бунтарка, освободена от задръжки и смела. Макар че в края на книгата, не и достигнаха сили да "излезе" от системата, тя не спира да се бунтува срещу нея. Според някой, Хана може да е разглезеното богато момиче, което си позволява да прави неща отвъд правилата, защото зад гърба си има властни родители и богатство, но за мен, тя е много повече- тя не е наивна, а е трезвомислеща.

"Най-опасната болест ,е тази, коята ни кара да мислим, че сме добре" -"Делириум"

  Книгата "Делириум" е част от поредица от три книги, като прочетох доста добри отзиви за тях. Надявам се скоро да успея да споделя мнението си за цялат поредица с вас, а дотогава се насладете на прекрасните оригинални корици на книгите и се убедете сами, че светът, който Лорън Оливър е създала , си заслужава да бъде проследен.

 
   
      П.С Преди време се говореше, че по книгата "Делириум" ще излиза сериал, но след като първият епизод бе излъчен, проекта беше прекратен. Все пак може да изгледате епизода, интересен е, въпреки че има известни разлики от оригиналната история. Главните герои са изиграни от Ема Робъртс и Дарън Кагасоф.