"Всички наши места"- Дженифър Нивън

"Всички наши места" 

Дженифър Нивън

"Всички наши места"  е от книгите, които изглеждат със съвсем лек и приятен сюжет, докато не стигнете до момента,  в който сте толкова обсебени от главните герои, че преживявате с тях всяко едно тяхно приключение, веселите се заедно с тях, но и страдате заедно. 

 Сюжетът на книгата е прост на пръв поглед- момче и момиче, гимназия, първа любов. Но щом започнем да четем книгата, разбираме че има нещо повече. Момчето не е обикновено, но не става дума за някакви свръхестествени сили, извънземни или магии, а  нещо, което можем да видим в ежедневието си, но бихме подминали. Нещо, което си струва да забележим, но по-скоро бихме пропуснали. А именно, биполярното разтройство. Това е главната тема в книгата "Всички наши места". Не си мислете, че тя е депресиращо четиво, показващо ни само лошите страни на това психично заболяване, напротив. Дженифър Нивън умело е показала, че хората страдащи от биполярно разтройство могат да бъдат като всички други, стига да бъдем до тях и да им покажем, че не са сами. Те могат да бъдат необикновени по прекрасен и изненадващ начин, стига да имаме смелостта да ги опознаем и да не прибързваме със заклеймяването им, като "болен", "изрод", "странник"  и т.н. 

 Главните герои са Теодор Финч и Вайълет Мърки. И двамата са преживели ужасни неща и това ги събира един ден на покрива на училището им. Както пише и на самата книга- "Момиче се учи да живее от момче, което иска да умре." Образът на Теодор Финч е много пластов. Неговото желание да посети всевъзможни места и да остави по нещо от себе си там прави книгата едно голямо приключение за опознаване не само на външния свят, но и вътрешния свят на героите. Вайълет Мърки, от друга страна, е момиче, което е загубило желанието са живот, изгубило страстта си към всяко свое начинание, тя не знае как да продължи живота си, но срещата и с чудноватия Финч променя погледа и към света и те заедно преоткриват много неща за самите себе си. 

„Аз обичам да пиша, но обичам и много други неща. Може би от всичко съм най-добра в писането. И най-много обичам да пиша. Сред думите се чувствам като у дома си.“

 Дженифър Нивън има и други книги, но споделя, че тази е много лична за нея (можете да разбере защо от "Бележките на автора" в края на книгата).  Книгата се чете бързо, оставя те без дъх и те кара да изпиташ всяко едно възможно чувство - от пълна еуфория и желание за приключение до пълно отчаяние и депресивно състояние, може би точно това я прави уникална и перфектна за тинейджърите, които са склонни към самоубийствени мисли. 

Това, което ми хареса в книгата е , че ни учи , че всяко нещо има значение и притежава своя собствена красота, дори грозните и необичайни неща имат правото да бъдат оценени и видени. Което всъщност е прекрасното на света, че е пълен с чудеса.

"Проблемът на хората е, че през повечето време забравят за малките неща, а те са толкова важни. Всички са адски заети за чакат на местата за чакане. Ако спрем за миг и си припомним, че има и места като кулата Пурина и гледки като тази, ще сме по-щастливи."

Книгата е публикувана от издателство "Ентусиаст"  и можете да я намерите в сайта им, както и във всички книжарници. 

Оценка от блога:9,8/10