"Отвъд разлома" - Питър Уотс (ревю)

"Отвъд разлома"

Питър Уотс

"Толкова сме горди с шибаните си мисли, че съвсем сме забравили за старото влечуго,което спи вътре в нас...И в самия край, когато нас вече ни няма, за да я контролираме, тази част излиза на повърхността... и започва да крещи.

                                                  

 Издател: Deja Book

Преводач: Богдан Русев

Година на издаване: 2015

Брой на страници: 308

Преди да започна с ревюто, искам да благодаря на издателство "Deja book", че ми предоставиха тази книга и посредством, което разкриха пред мен уникалните светове, които Питър Уотс създава чрез своето творчество.

 Сборникът "Отвъд разлома" се състой от тринадесет разказа и един своеобразен епилог, в който Уотс изразява своето мнение за творчеството (си) и как то е обвързано със света. Произведенията на Питър Уотс често са определяни , както той самият изрежда : мрачни, брутални, мизантропски, антиутопични и т.н, но всеки който е вникнал в творчеството му, е осъзнал, че той всъщност е съвременен гений, необикновен разказвач и възхитително ужасяващ със своите иновативни творби. 

 Първият разказ - "Нещата" е посветен на култовия филм "Нещото"(1982) на режисьора Джон Карпентър. В разказа, Уотс одухотворява чудовищното извънземно и разкрива мислите му по време на тежкия антарктически дуел. За един фен на филма, този разказ е незабравимо четиво и хвърля нов поглед върху мислите и целите на съществото, като отговоря на всички въпроси, които са останали у зрителите след края на филма.Уотс е преобърнал общо приетите човешки принципи и ги е прекарал през светогледа на един извънземен разум с което показва недостатъците на човешкия род. Още с първите няколко изречения, разказът разбърка мислите ми и ме остави напълно без думи. 

“Централизацията води до уязвимост...” 

Вторият разказ от сборника, се нарича "Островът" и проследява пътуването на космически кораб през Космоса до неговата среща с извънземна форма на живот обгърнала звезда.Изключително интересно е да проследиш взаимоотношенията между героите и техните идеи, как да се справят със съществото, докато си потопен в една мрачна и изолирана обстановка.Разказът е изпълнен с много научни термини, които затвърждават иновативното мислене на писателя.  Със сигурност ще се потопите в тази мрачна атмосфера, която разкрива все по-самотното и сурово бъдеще.

            

      "Планетите са лошите родители на еволюцията."

 "Второто пришествие на Джасмин Фицджералд" е един от разказите в сборника, които ми хареса най-много, защото бе изпълнен с наука, но и с нещо, което е едва ли не магично. Джасмин Фицджералд е момиче, което си е поставило за цел да препрограмира реалността. За всички това е някаква психоза, но съдебния психолог малко по малко започва да ѝ вярва, дали защото има истина в думите ѝ, или защото тя е направила така, че това да се случи? В крайна сметка, двете неща не са кой знае колко различни, нали ?

           "Всичко е само компютърен код, нищо не е непоправимо. Значи всъщност нищо няма значение,нали?"

"Слово за езичниците" се отличава от останалите разкази в сборника, защото съчетава два на пръв поглед напълно различни мотиви- за религиозното и за технологичното. Същността на разказа се изразява в това, как един култ използва различни технологии, за да поддържа "връзката" между човек и Бог. Разказът не ми се стори толкова интересен, колкото останалите, може би защото не харесвам религиозната тематика и защото трудно се привиква към обстановката, в която се развива действието.

"... ние не сме нищо повече от машини от плът, а Бог е дефект в машината."

Следващият разказ в сборника е един от най-силните. "У дома" е произведение за отчуждението на един човек и за неговата дехуманизация. Повествованието в трето лице само допринася за тежката атмосфера, описваща дъното на океана и изгубения в него човешки живот. Главната героиня отдавна е забравила какво е да бъдеш нормална.След тежките травми, които е преживяла, тя започва да работи в още по-стресова среда, където напълно губи идентичността си. 

"У дома". Тя се пита какво означава това. Пита се защо от тези думи ѝ става толкова студено."

Ако ви обещаят сигурност в замяна на личната ви свобода, щяхте ли да бъдете съгласни ? Такава е и темата в "Очите на Бога", технология, която ни предпазва от собствения ни престъпен ум. Можем ли сами да си поставим ограничения и да потиснем желанията си, когато те не са правилни ? Ако искаме да следваме установените правила, определено бихме предпочели сами да си наложим ограничения, пред това друг да ни контролира.

"-Никой не е направил нищо...докато не го направи."

В "Плътта стана слово" основният мотив е за това какво се случва в мига преди смъртта.Тези непознати дебри на човешкото съзнание будят любопитството на главния герой, дори във времена, когато компютърната симулация може да замени истински човек. Но в търсене на отговорите, истината се провиква миг преди края. 

"Облаци" не е сред най-популярните разкази на Питър Уотс, но според мен в него има нещо,което всеки трябва да проумее - "ние сме болест". Хората отдавна режат клона, на който стоят и заради това си плащат. Дали посредством интелигентни урагани, както е в разказа или чрез нещо друго, Земята ще ни покаже какво сме ѝ сторили.

"Гея се надига, за да се пребори с човешката напаст."

"Еднодневка" е един изключително шокиращ разказ за момиче, чиито разум е програмиран, а истинското му съзнание е в постоянен шок. Произведението засяга теми, като - какво всъщност означава да си добър родител и можем ли да заменим липсващо съзнание с изкуствено. Действителността може да бъде ужасна, дори когато имаме способността сами да я създаваме.

"...когато някой изключи деветдесет и девет процента от това, което представляваш, от теб остава само една малка кървава буца, почти животно, и точно то си спомня."

 "Посланик" е динамичен разказ, в чието действието един миролюбив човек се опитва да се свърже с извънземно същество. Следва серия от гонения, докато човешкия пилот не осъзнава, че това, което го преследва не е най-страшното нещо в Космоса, защото там е сурово място, а лоялността е неприложима.

"Технологията предполага войнственост."

"Делото 'Хилкрест срещу Виликовски'" представя интересен спор относно ефекта плацебо. Разказът е доста забавен и интересен, като подлага под съмнение вярата и преклонението пред религията.

"Повторение на миналото" прави доста добри препратки към миналото и това, че съвременните деца не са наясно с отминалите събития. Произведението е за това, че трябва да имаме респект към всеки момент от историята, защото може да не го преживеем единствено чрез модерна симулация.

"Нима историята не се повтаря, ако се забрави?"

"Ниша" е доста тежък разказ, разказващ за живота на океанското дъно и какво е да си част от експериментална програма. Този разказ е идеален завършек на сборника, тъй като държи под напрежения читателя с прекрасните, но ужасяващи описания за смазващото налягане и за увредената човешка психика. До края на произведението всеки разбира, че за да издържиш в подобни условия трябва да " си пристрастен към собствената си болка".

   В "Отвъд разлома", Питър Уотс изследва силата на човешкия дух в различни напрегнати ситуации, когато всеки нормален човек би загубил разсъдъка си. Уроците, които получаваме от всеки негов разказ, ни учат, че в човешката "програма" има дефект, който излиза извън контрол в кризисни ситуации и тогава нито вярата, нито технологиите могат да ни помогнат, а напротив те водят само до войнственост, уязвимост и дехуманизация.