"Проклятието над Прогонващия духове" - Джоузеф Дилейни (ревю)
"Проклятието над Прогонващия духове"
Джоузеф Дилейни
Издателство: Intense
Брой страници: 262
Година на издаване: 2014
Искрено благодаря на издателство Intense за предоставената възможност да прочета и тази книга от поредицата "Хрониките Уордстоун".
Трудно е да напишеш книга, а още по-трудно да напишеш поредица от книги. Винаги го има риска, дали ще успееш да поддържаш интереса на читателя с продължението на книгата си и дали ще развиеш света и героите достатъчно добре. "Чиракът на Прогонващия духове" (ревюто може да прочетете тук) е наистина страхотна книга, съчетаваща фентъзи и хорър жанра, но продължението ѝ от друга страна притежаваше и някой недостатъци.
Стилът на писане на Джоузеф Дилейни си остава все така увлекателен, независимо колко книги напише, но проблемът ми с тази книга по-скоро се изразяваше в това, как се развива действието. Отново, авторът ме изправи пред заплахите, които преследват Прогонващи духове - Грегари и неговия чирак- Томас Уорд, дори в тази книга, техните приключения бяха на едно по-високо и опасно ниво. Но това, което не ми хареса беше, че героите си бяха същите, сякаш е без значение, че все по-големи беди ги дебнат по петите. Томас си е момчето, което е седми син на седми син, на него ми е предначертано, че ще бъде герой. Неговият ментор е мъдър и го наставлява, докато вървят по тъмния и опасен път на професията си. А Алис, която има толкова много възможности за развитие на персонажа, се появява от време на време, колкото да всее смут.
Все пак не си мислите, че съм крайно недоволна от книгата, напротив, тя успя да заинтригува любопитството ми, просто много по-бавно. Има много мотиви от книгата, които ми харесаха и заради които давам положително мнение на книгата. От една страна, новия злодей срещу когото се бореха Грегъри и неговия чирак, беше наистина на различно ниво от старата майка Молкин, от първата книга, която сега ми изглежда, като един вид тест за Томас. От друга страна, Изчадието открива, пред нас читателите, част от миналото на стария Грегари, което допълва цялостната история в различна посока и ни дава различен поглед върху живота на Прогонващия духове.
Стилът на писане на Джоузеф Дилейни си остава все така увлекателен, независимо колко книги напише, но проблемът ми с тази книга по-скоро се изразяваше в това, как се развива действието. Отново, авторът ме изправи пред заплахите, които преследват Прогонващи духове - Грегари и неговия чирак- Томас Уорд, дори в тази книга, техните приключения бяха на едно по-високо и опасно ниво. Но това, което не ми хареса беше, че героите си бяха същите, сякаш е без значение, че все по-големи беди ги дебнат по петите. Томас си е момчето, което е седми син на седми син, на него ми е предначертано, че ще бъде герой. Неговият ментор е мъдър и го наставлява, докато вървят по тъмния и опасен път на професията си. А Алис, която има толкова много възможности за развитие на персонажа, се появява от време на време, колкото да всее смут.
Все пак не си мислите, че съм крайно недоволна от книгата, напротив, тя успя да заинтригува любопитството ми, просто много по-бавно. Има много мотиви от книгата, които ми харесаха и заради които давам положително мнение на книгата. От една страна, новия злодей срещу когото се бореха Грегъри и неговия чирак, беше наистина на различно ниво от старата майка Молкин, от първата книга, която сега ми изглежда, като един вид тест за Томас. От друга страна, Изчадието открива, пред нас читателите, част от миналото на стария Грегари, което допълва цялостната история в различна посока и ни дава различен поглед върху живота на Прогонващия духове.
В заключение мога да кажа, че щом сте прочели първата книга от поредицата "Хрониките Уордстоун" и тя ви е харесала, не се колебайте, а дайте шанс и на "Проклятието над Прогонващия духове". Дори да не ви спечели още с началото си, мога да ви гарантирам, че все пак ще преживеете приключения, когато се впуснете в мрачния свят на Томас Уорд и Прогонващия духове. Силите на мрака се надигат и ако искате да узнаете, как седмият син на седмият син се бори срещу тях, трябва само да отгърнете няколко страници.
Коментари
Публикуване на коментар