All you need is a little imagination

    Замислих се за бъдещето. Навярно всеки от нас го прави. Колко пъти през живота си сте се питали, "а, сега накъде ? " ? За жалост на всяко следващо поколение му се налага все по-често да разсъждава върху подобни въпроси. Но ако трябва да се вземе решение, окончателно и веднъж завинаги, какво би било то?   I) Помислете "какво искате от живота"      Но нека това не са пари, щастие, много късмет или всичко това на куп, примерно да спечелите от тотото. Задайте си въпроса, какво искате да постигнете, а не отговаряйте на въпроса, какви облаги би ви донесло това начинание, защото това е най-честата заблуда, в която изпадат хората. Вярно е, че във времето , в което живеем всяко от по-горе изброените неща е от изключителна важност. Нито парите, нито щастието, нито образованието, нито дори късмета са за пренебрегване, но за да получите всяко едно от тях, трябва да се насочите към нещо, в което сте добри и което ви доставя удоволствие. Но не трябва да забравяте ...

Глава десета Оказа се, че Магнус има доста имоти, което не беше странно. Той накара Алек да ни заведе до офиса му, докато се облече в подходящо облекло.  След  десетина  минути в неудобно мълчание, г-н Бейн влезе в офиса си, облечен в кариран костюм на светли и тъмни лилави райета. Беше заменил пухкавите чехлички с извънземни и сега беше обут в лачени черни обувки заострени отпред. Явно бяха нови, тъй като скърцаха през целият път, докато стигне до бюрото си. Но в този момент никой не  констатира  това, всички мислеха само за едно  - Себастиан Моргенстърн, престъпен бос с лоша репутация и още по-лошо  държание , но едното следваше от другото така или иначе. И аз не се славех с особено добро държание и характер, но защо не се бях издигнал толкова нависоко в подземния свят, бях само една пионка, която се приближи прекалено много до царя.  А най-лошото е, че до мен е царицата, а не знам как да я опазя. Може ли една пешка да се изправи ...

Затваряш очи. Виждаш тъмнината. Нее, грешиш както винаги, това не е тъмнина, това е съвсем нов път. Никога не си предполагал, но той е там. Чака те, но ти никога няма да го видиш, защото си прекалено уплашен. Защо ? Страх те е от това, което може да се  намира там. Толкова си ... Няма значение.  Никой няма да намери друго освен мрак. Не се опитвай да влезеш в него сега, той просто ще те погълне. А, може би това си заслужавал от самото начало, защо ли ти говоря, така или иначе никой не слуша. Празни думи върху листа, които никой не чете. Толкова е тъжно, чак ми става смешно. Всеки иска толкова много, но никога не поглежда себе си. Колко много не знаете, че съществува във вас самите.  Не, не всичко е какъв е цвета на очите ви или дали сте с хубава фигура. Обвивка. Като шоколада, на кого му пука за опаковката му, като накрая я изхвърляте. Вътре е важното.  Сега аз затварям очи, защото не мога да го понеса. Зарежете науката, която ви казва, че тялото ви може да понесе н...

Търсач на вълшебства Защо да ви разказвам своята история, тя е история, като всяка друга. И аз като всички деца обичах да мечтая и имах разбира се свой мечти. Единственото нещо, което може би ме различаваше от другите, беше въображението ми. От малка смятах, че животът ми ще бъде специален и едва ли не пълен с вълшебства. Не обичах да си играя с другите деца, защото предпочитах да съм сама и да си измислям истории. Може би всяко дете вярва в чудеса и магии, но мина време, аз растях, но в сърцето ми продължаваше да тупти онова нещо, което хората наричат„искра”. Тази моя искра не туптеше за подвизи, състезания или просто, за да се докажа, тя просто искаше да  поддържа  спомена ми, че някога съм вярвала, че съм необикновена. Е, с времето живота се променя и колкото и да искаш не можеш да го спреш. Детството започва да се отдалечава все повече и неусетно си готов да забравиш всички игри и невинни мечти, заради това да бъдеш „голям”. Аз го осъзнавах. Знаех, че ще  пор...

Всеки може да лети. Всеки може да изпита чувството да си някъде там, свободен и щастлив. За разлика от нея. Тя бе момиче – обикновено, с не най-хубавият външен вид и не изпъкваща с особен интелект. Може би беше добра, но както на всички, през ума и понякога минаваха лоши неща.  Тя не обичаше да общува или да се среща с хора, кой знае колко. Затова и нямаше много приятели. И все пак колкото можеше, момичето се чувстваше добре в кожата си. Вярно, имаше моменти, когато беше на ръба и то заради самата си психика. Сама умееше да предизвиква в себе си от най-лошите  до най-добрите емоции.  Като всеки човек и тя искаше да намери щастието, да се почувства специална поне за миг. Казваха и, че ако намери това, което я прави щастлива, животът и ще бъде прекрасен. А тя бе наивна. Нямаше как да се спори или оправдае това. Не можеше дори да се каже, че е малка и наивността и е нормална.  Та така, момичето, което ще продължава да е анонимно, тъй като нейният живот е просто ист...