"Подземен свят" (Фен Фикшън) Глава 15

„Войната, като начало и край”

    С Алек помогнахме на момчетата да почистят раните си и да се приберат по домовете си.Това беше единственото нещо, което ни караше да се чувстваме малко по-добри. След бойното поле, на което се намирахме до преди малко, това да се приберем в малката отдалечена къщичка, изглеждаше абсурдно. Клеъри спеше, нищо не подозираща за това къде сме били и какво сме правили, но колкото и да ми се искаше да я оставя в неведение, тя трябваше да  узнае всичко. Събудих я и тримата седнахме в хола около малката масичка за кафе. В средата бяхме поставили кутията, която      Себастиан толкова много искаше. Никой от нас не искаше да я отваря, защото се страхувахме, че така ще влезем още по-надълбоко в мръсотията на подземния свят, но в крайна сметка любопитството и нервността взеха превес и започнахме с опитите да отворим кутията, което се оказа доста трудно. Тя беше заключена, а ние трябваше да внимаваме да не повредим нея и най-вече това, което беше в нея. В края на тежкото ни начинание по-интересното откритие беше способността на Алек да отваря заключени ключалки, отколкото това, което открихме.
   Отвътре кутията беше обшита с червен сатен, а на дъното и, в малка поставка стоеше парче пъзел. Парчето беше дървено и върху него си личаха два цвята- бял и златен. Клеъри беше седнала близо до мен и хвана ръката ми. Магну беше дошъл по някое време, но никой не го беше забелязал. Просто стояхме безмълвни и се взирахме в малкото парче, задавайки си хиляди въпроси.
-          Хайде, хайде, някой си е направил шега. Ясно е, че това не може да е кутията, която търси Себастиан. И аз го смятам за не особено логичен тип, но не мисля, че ще тръгне да пребива момчета само защото не може да си довърши играта с пъзела. – Магнус първи наруши мълчанието, а Клеъри се засмя на изказването му.
-          Магнус е прав. Или това не е правилната кутия или някой се е добрал до нея преди теб, Джейс. Няма защо да мислим повече за това парче от пъзел, имаме по-големи проблеми.
И двамата бяха прави, знаех го. И все пак нещо в мен ме караше да продължа да търся отговорите на въпросите си и да разбера повече за тази мистериозна част в кутията.
*** 2 седмици по-късно
   Всичко беше спокойно последните седмици. Продължих да работя за Магнус, но с Алек трябваше да бъдем максимално внимателни и да не се набиваме на очи. Най-често просто трябваше да изгоним някой нахалник от бара или да приберем парите на Магнус тайно, както вече го бяхме правили. Лесна работа. Лошото беше, че ми беше забранено да се състезавам с мотора си и дори да го карам. Вместо това, нощем пътувах с джипа на Алек, а ако през деня ни трябваше нещо, с Клеъри използвахме един стар ван, което стоеше зарязан в гаража на вилата. Чувствах се с вързани ръце, но беше по-добре от това да рискувам всичко.
Беше 23:45, време да тръгвам за клуба на Магнус. Нощният живот почваше, както и проблемите свързани с него.
   Влязох рязко в офиса на Магнус. С Алек бяха спрели да се крият от мен и Клеъри, беше ясно, че знаем за връзката им, а бяхме затънали в такива проблеми, че това да ги гледам как се натискат ми се струваше, като дете да си играе с плюшеното си мече. Но тази вечер нещо беше различно. Барът беше почти празен, очите на Алек бяха потъмнели от притеснение, а Магнус оправяше нервно косата си.
-          Какво се е случило ? – всички ме гледаха сякаш бях дошъл от някоя чужда планета.
-           Преди два часа някой е нахлул в апартамента на Магнус и е откраднал негови документи свързани с не точно честния му бизнес. – гласът на Алек беше изпълнен с гняв.
-          Също и няколко снимки, които имах с Алек. – Магнус се отпусна изтощено върху шарения диван. 
-          Себастиан ли го е сторил ?
-          Кой друг ? – изсъска Алек.
-            Значи е приел посланието ни и войната започва. – усмихнах се ехидно, но това не се хареса на Алек.
    Той скочи през стаята и замахна с юмрук към лицето ми. Успях в последния момент да се наведа и хванах едната му ръка за гърба му. Магнус стана рязко и се опита да ни разтърве, но в този момент Алек се извърна и ме удари в корема. Свих се на земята при удара, но запазих самообладание и дръпнах Алек за крака. Той падна върху мен и започнахме да се боричкаме. Магнус не спираше да крещи и да се опитва да ни отдели един от друг, но без успех. Накрая извика двама от хората си и те ни спряха. Бяхме в синини и кръв. Но колкото и да болеше, колкото и да не беше правилно, това беше единственото нещо, което ни караше да не се чувстваме безполезни, затова не се сърдех на Алек, разбирах го.

    Оставих Магнус с Алек и извадих мотора от гаража на клуба. Вече нямаше смисъл да се крия, точно обратното. Щом той можеше да нахлува и да краде, аз също можех, а и щях да го направя със стил. Но първо трябваше да се погрижа за Клеъри. 

Коментари