неделя, 22 май 2016 г.

Подземен свят (Фен фикшън) Глава 16

„Съвременен Робин Худ или измамник с добри намерения”Глава XVIПървата седмица, след като се изправих срещу Себастиан, пуснах в два от клубовете му, че алкохола е менте и съботирах всички състезания с мотори, които организираше. Беше като детска игра,а и бях адски добър в разрушенията.В средата на втората седмица вече бях откраднал половината оборот от заложната му къща и бях вкарал в болница по-голямата част от охраната му.Щях да разруша империята на Себастиан. А той щеше да усети, как една пионка може да постави в мат краля.Продължавах плана си, стъпка по стъпки и успешно успявах да избягвам контакт с Клеъри и Магнус. И двамата не спираха да ми звънят, затова си изключих телефона. Изглеждаше драматично, но не се правех на героят, който иска да защити всички, просто се връщах там откъдето бях започнал. Измамник, крадец, бунтар, наричали са ме по всякакви начини и с действията си сега потвържадвах всяка една обида, точно това не заслужаваше Клеъри. Не бях герой, но ако затъвам поне ще сваля и някой самохвалко със себе си.Себастиан беше бесен от нещата, които правех и направо позеленяваше от яд, че колкото и хора да пратеше след мен, все успявах да се измъкна. Ползата от това, цял живот да  бягаш от неприятности. Бяха минали няколко месеца в разрухи и половината империя на Себастиан се беше сринала- клубовете работеха, но почти не влизаха хора в тях, заложните му къщи бяха празни, моторните състезания бяха прекратени  и на всичкото отгоре, нямаше достатъчно хора, които да изпрати да сплашат някого или да ме хванат. Беше дошъл финалът на опасната игра, която играех. Трябваше да е грандиозно.Разбрах,че Себастиан в края на седмицата ще бъде в един от клубовете си, защото щял да отваря казино на негово място. Казино означаваше много пари, а многото пари очевидно привличаха и много влиятелни хора. Беше идеалният момент да изпълня плана си и моментът, в който трябваше да се срещна с Магнус, след като не му бях дал обяснение за внезапното си изчезване. Не че нямаше да се досети, в какво се бях забъркал, но се водехме почти приятели  и това със сигурност щеше да повлияе на връзката ни. Засмях се при тази мисъл и се качих на мотора си, който беше паркиран пред една рибарска къща, в далечния край на града. Преди това място е било индустриална зона, но след нефтен разлив се е обезлюдило и нямаше други хора освен скитници и наркодилъри, които между другото бяха или хора на Себастиан, или на Магнус.***Влязох в клуба на Магнус и щях да тръгна към офиса му, когато забелязах Клеъри. Беше облечена в работното облекло на служителите на клуба- къса черна рокля, кървавочервени дълги ръкавици и високи обувки в същия цвят. Забързах към нея и я хванах рязко за лакета.-         Какво правиш тук ? И то така облечена ? – За миг тя се стресна и очите и обходиха бара в търсене на спасение, но когато отново се спряха на мен, в тях проблесна ярост.
-         Как смееш да се държиш така, след като ме заряза. – Клеъри освободи ръката си от моята и ме зашлеви.
-         Оу, скъпа, това заболя! – задържах ръката си върху бузата си, правейки се на обиден.
-         Заслужаваш повече, но в момента съм на работа. Остави ме на мира, ако обичаш! – тя натърти на последното си изречение, хвърли ми последен злобен поглед и продължи към една маса, на която бяха седнали няколко едри мъже, очевидно чакащи да ги обслужи, но не само с алкохол, както тя си мислеше.
Не можех да гледам това повече, щях да се оправя с тази каша по-късно, сега важното беше да намеря Магнус, а и Клеъри беше в безопасност, докато клуба затвори., тоест до сутринта.Влязох рязко в офиса на Магнус , както обичах да правя в доброто старо време и за втори път се учудих, когато го намерих в обятията на красива брюнетка.-         Хах, май ти омръзна да играеш само за своя отбор, а ? – засмях се силно и момичето скочи от скута на Магнус. Той от своя страна ме погледна изненадано и ядосано.Нямаше да е първият, който иска да ме зашлеви тази вечер.
-         Какво правиш тук ? В моя бар не се допускат подли и безочливи типове, странно защо си успял да влезеш. – Магнус умееше да изказва злобни и заядливи коментари, докато се усмихва, като тигър, готов всеки момент да нападне. Е, цветен тигър и с доста брукат по него, но все пак тигър.
-         В този бар всеки, който ме види или ме обижда или ме напада, чувствам се засегнат.
-         Все по-често ще ти се случва, свиквай. – Магнус направи знак на приятелката си и тя излезе от кабинета му.
-         А, коя е тази ? Да не би на Алек да му е влязло манисто не където трябва и да те е зарязал ? – Магнус ме погледна отвратен, но не си направи труда да става от мястото си.
-         Нека прескочим закачките, които смяташ за оригинални и да говорим по същество. Какво искаш от мен ?
-         Е, трябва ли да искам нещо, за да посетя стар приятел. Изкарваш ме ужасен човек. – нацупих се, но този номер на мина пред Магнус.
-         Разбира се, че искаш нещо. Винаги искаш нещо. Първо ти трябваше работа, след това закрила, къща за приятелката ти, която между другото заряза и трябваше да приютя, но сигурно си разбрал това вече.
-         Благодаря ти за това, но се надявам и да я пазиш, защото извинявай, че ти го казвам, но клиентелата ти не струва, а тя е хубаво момиче.
-         Казвай, какво искаш, Джейс и се махай от клуба ми. – Магнус се изправи ядосано и ако не косата му не беше вече червена, щях да кажа, че е почервеняла от гнева му.
-         Добре, добре, няма нужда да се ядосваш. Исках наистина да те помоля за малка услуга. Със сигурност си разбрал, какво направих с бизнеса на Себастиан през изминалите месеци. Та, реших за финал да направя нещо специално, та били и заел малко дрога ?
-         Дрога? Ти луд ли си ? – добре изградената маска на Магнус падна и той ме изгледа със смесица от яд и почуда.
-         Не са ме освидетелствали за луд още, но да, малко дрога ще ми дойде добре. И спокойно, не е за мен, чак толкова ниско не съм паднал.
-         Това щеше да е утеха, ако ми пукаше за теб, но не е така. За какво искаш дрога ?
-         Предполагам, че ако ми дадеш, ще разбереш. Виж, имам парите, а ако ми я дадеш, ще видиш най-големия си опонент ако не мъртъв, то поне опозорен, така че мисля ,че и двамата печелим.
-         Добре. Колко ти трябва ?
***Срещата с Магнус мина по-добре от очакваното, в себе си носех седем килограма дрога, а партито за откриването на казиното на Себастиан започваше след три часа. Всичко вървеше идеално и се надявах да продължи така и до края на вечерта. 

Архив на блога