Подземен свят (Фен фикшън) глава 19

„Приятелството може да е по-силно от кръвта”
   Влязох ядосано в бара на Магнус. От една страна, там беше едно от най-сигурните места, където можех да отида, а от друга страна исках да пия и да забравя. Седнах на бара рязко и си поръчах няколко шота. Преди никога не обръщах голямо внимание на алкохола, дори след успешни състезания, пак не си позволявах да пия, защото не ми харесваше чувството да не мога да се контролирам, а и не исках родителите ми да ме виждат пиян. Но сега беше различно- те бяха мъртви, любовта ми беше невъзможна и бях вкарал престъпен бос в затвора, който на всичкото отгоре ми беше брат, все неща заради които си заслужаваше да пиеш.
  Докато пиех третия си шот, до мен седна някой и поръча същото, което пиех и аз. Обърнах се да погледна човекът седнал до мен и се изненадах, беше Алек.
-          Тежка връзка ? – попитах и му подадох един от шотовете си.
-          И питаш. – Алек го взе и го изпи на екс. – А при теб ?
-          Същото, плюс-минус още няколко проблема. Престъпници, незаконни сделки, роднински връзки, знаеш как е. – Алек се засмя и вдигна чашката си за наздравица.
-          Нека пием за това, каква кучка е живота. – изненадах се на цинизма на Алек, но ми хареса. Не го бях виждал толкова отпуснат и промених малко представата си за него- от момчето за всичко на Магнус, той се издигна до  циничен боец, като мен.
Прекарахме нощта в пиене и обсъждане на проблемите си. Разказах на Алек всичко от това, че съм вкарал Себастиан в затвора, до това че с Клеъри са ми брат и сестра. Той се шокира при новината и ме почерпи с още едно питие вместо да изкаже съжалението си, което ми хареса. Не исках някой да ме съжалява, исках просто да споделя, за да спра да се измъчвам вътрешно. Алекот своя страна ми разказа, че Магнус се виждал със своята стара любов- Камила Белкор.
-          Искаш ли да му направим номер, а след това да се изнесем и да продължим да пием в къщата ми ? – Вдигнах очакващо веждите си. За мен планът беше страхотен и се надявах Алек също да мисли така.
-          Имаш къща ?
-          Предвид, че искам да те накарам да скроиш гаден номер на бившето си гадже, ти се учудваш, че имам къде да живея и не спя на някоя пейка в парка ? – това изказване на Алек всъщност не ме обиди, а ме развесели. Не помня от кога не съм имал приятел, може би от гимназията, но от тогава бяха минали три-четири години, а и се забърках в доста неща, в който трябва да бъдеш сам, а не с някоя почтено дете, готвещо редовно уроците си и изпълнявайки домашните си задължения.
-          Всъщност представях си те, как спиш върху мотора си, но предполагам не е много удобно. – Алек се засмя и се изчерви леко – Хайде да правим пакости. – двамата скочихме от столовете си и излязохме в прохладната вечер.
  Планът ми се състоеше в това да откраднем акумулатора на любимия джип на Магнус,но Алек предложи още нещо, което според него ще бъде по-добро. Влязохме тайно през прозореца в офиса на Магнус, като първо се убедихме, че той не е вътре, за щастие беше излязъл по-рано, за да се види с прословутата Камил Белкор. И щом се озовахме сред цветния Ад, веселбата започна. Алек по-рано беше купил черни спрейове от едни момчета, които рисуваха графити на една стена и започна да пръска по килима, който беше с цвета на дъгата. Аз махнах всички декоративни възглавнички и ги хвърлил през прозореца, право в контейнера отдолу. След това двамата заедно, махнахме антенките от любимите чехли на Магнус и Алек нарисува със спрея тъжни личица върху тях. Когато приключихме, офисът  изглеждаше мрачен с всичката черна боя по стените и килима, диванът, който беше шарен и претрупан с възглавнички, беше просто едно обикновено кафяво канапе, а личните вещи на Магнус бяха или изхвърлени или оцветени. Бяхме свършили добра работа, а най-хубавото беше, че Алек се забавляваше и на лицето му беше грейнала огромна усмивка.
  Все пак преди да се качим на мотора ми и да продължим към моята скромна къща или по-скоро рибарска колиба, не можах да се сдържа, но отключих колата на Магнус (имах тези умения, откакто започнах да излизам вечер и трябваше да си отключа вратата, за да се прибера у дома, а по-късно се научих да отключвам всякакви ключалки, просто за всеки случай.) издрах кожения салон, за което не се гордея, защото беше прекалено варварска проява, но в бързаната само това ми хрумна да направя, а също и да откъсна рога на еднорога, който висеше от край време на огледалото за обратно виждане. Докато правех това, Алек извади акумулатора, а след това със смях потеглихме в нощта.
   Алек се учуди, когато видя мястото,на което живеех. В началото се чувстваше малко некомфортно, но бързо свикна и отново влезе в обичайното си щастливо настроение.
-          Какво стана с онази кутия, която беше намерил в дома на родителите си ? – Алек попита сериозно и аз чак сега осъзнах, че всъщност съвсем бях забравил за нея.
-          Така и не успях да разбера, от къде е това парче, което беше в нея. – станах, за да извадя кутията, която бях скрил под една дъска на пода.
-          Не беше ли от пъзел ?
-          Да, но може да бъде от всеки пъзел, може дори да е просто шега.
-          Може ли да го видя ? – Кимнах и Алек внимателно отвори кутията и взе парчето, което стоеше на дъното и.  Той дълго се взираше в него, докато накрая очите му не просветнаха изненадано.
-          Виж тук. – той ми посочи задната страна на парчето и написаното с дребен шрифт име – Закарая
-          Кой мислиш, че е  ?
-          Не знам, но можем да проверим. – Алек се усмихна лукаво и извади телефона от джоба си. Рови се дълго, докато накрая на откри някакъв готски бар с името „Костния град”. В описанието на бара пишеше, че негов оправител е Закарая, същото име, което пишеше на парчето пъзел.
-          Ходи ли ти се на бар ? – Ухилих се на Алек.
-          Разбира се. Нощта едва сега започва.

Двамата отново се качихме на мотора ми, като си отбелязах, че Алек трябва да си вземе такъв, щеше да е по-удобно и на двама ни, а и мислех, че ще му отива. Колкото повече наближавахме към бара, толкова улиците ставаха по-мрачни и пусти, но това не ни отказа, защото най-накрая имах някаква цел, вместо да се самосъжалявам и да пия, мисля че за Алек беше същото. А и бяхме добър екип.